Неделя, 03 Юли 2022

Неделя, 13 Септември 2020 06:52

"Ако певецът има сълзи в очите, те едва ли ще бъдат забелязани от публиката. Но ако сълзите са в гласа му, неизбежно ще преминат в гърлата на хората от залата"

На 13 септември 1929 г. е роден великият оперен бас Николай Гяуров

 

Енциклопедичната справка за него е кратка и лаконична: роден на 13 септември 1929 във Велинград, учил оперно пеене в Софийската консерватория при професор Христо Бръмбаров, след което завършил и Московската консерватория. Спечелва големите награди на певческите конкурси в Париж и Варшава. Дебютира с ролята на Дон Базилио в „Севилският бръснар” на сцената на Софийската опера  през 1955 година. И от 1956 започва блестящата му световна кариера. Пее в Ла Скала, Милано, Гран опера, Париж, Ковънт гардън, Лондон, Виенската щатс опера, Метрополитън, Колон, Буенос Айрес, в Берлин, Токио, Москва, Прага, Мадрид. Сред големите му роли са: Филип Втори в „Дон Карлос” от Верди, Мефистофел от „Фауст” на Гуно и Мефистофел на Бойто,  Княз Ховански от „Хованщина” и Борис Годунов от едноименната опера на Мусоргски, Дон Кихот от операта на Масне,  Дон Жуан от „Дон Жуан” на Моцарт, Моисей от „Моисей” на Росини, Да Силва от „Ернани” и Фиеско от „Симон Боканегра” на Верди, Банко от „Макбет” на Верди, Гремин от „Евгений Онегин” на Чайковски…Списъкът е дълъг, респектиращ с авторите и заглавията. Внушителен е и броят на записите му – на цели опери, рецитали, студийни и документални. Листата с наградите е наистина впечатляваща – от много страни на света. Години наред беше „културният посланик № 1 на България”. Умира на 74 години, на 2 юни 2004, в навечерието на 75-годишнината си. Първата му съпруга Златина Мишайкова е известна, много талантлива пианистка- корепетиторка, а втората – прочутото италианско сопрано Мирела Френи / род 1935/.

Николай Гяуров и Мирела Френи в "Евгений Онегин"

Зад сухите данни се крие талантът и величието на българина, който беше наречен „Бас № 1 в света”. Преди него тези титли са получавали само Фьодор Шаляпин и Борис Христов, след него – все още никой. Николай Гяуров е сред малцината големи оперни артисти  от всички времена, които могат да се нарекат „пеещи актьори”. Самият Гяуров не един път е  подчертавал, че:  „ пеенето не може да се  отдели от играта на артиста, от спектакъла, от хода на сценичното действие”, че:  „певецът трябва да е артист, който се изразява чрез пеенето, чрез вокала. А това, разбира се, е твърде трудно. Защото, за да се стигне до тази способност – да можеш да се изразиш, трябва да си първо добър вокалист. Да нямаш постановъчни и технически проблеми.” А школата на Гяуров / синтез между най-доброто от славянската и италианската традиция/  беше съвършена, както и природата му. Природата го бе надарила с прекрасен и обемен бас, с благороден, рядко красив за един бас тембър, с изключителна музикалност, с внушителна фигура и ефектна сценична външност, красиво, изразително лице, с богата мимика. Певец, надарен от Бога!  Всичко това, съчетано с голямата му интелигентност и трудоспособност логично го довежда до съвършенството.

Но звездната кариера е на сцената, а човешките нещо – в живота. При Гяуров дори любовта се случва неотделимо от изкуството му. Любовната история между Николай Гяуров и Мирела Френи е истинска класика - като ролите, ариите и репертоара на певците. Връзката им продължава 28 години. "През цялото това време бяхме неразделни. Непрекъснато се държахме за ръка. Дори спяхме с вплетени пръсти", разказва италианката.

Любовта им се превръща в нещо изключително специално. Когато са разделени, се чуват по телефона по няколко пъти на ден - независимо дали са на 5, 500 или 5000 километра един от друг. За него тя е "жената слънце". Той е убеден, че връзката им е пълна със светлина и сила. Общата съдба и кариера им помага не само да преодоляват трудностите, но и да овладеят изкуството на съвместното съжителство, в което любовта и респектът доминират над бита и дребните страсти. Затова никога не скучаят заедно. През последните им години отдъхват в Швейцарските Алпи. Всеки има свое хоби. Тя обича да свещенодейства в кухнята, а той - да чете книги. Гяуров без свян признава: "Мирела промени много мои представи, даде ми по-оптимистичен поглед и затова мога да кажа най-искрено, че тя е моят късмет в живота."

С Мирела Френи

Само най-близките хора на световния бас знаят, че той десетилетия е страдал от рак на кръвта. Известният журналист и автор на серия биографични книги за наши оперни звезди Александър Абаджиев разказва: "Николай никога не е коментирал тежкото си заболяване от левкемия. Държеше се мъжки. Никога не съм го виждал вкиснат. Той като натоварване и слава изживя няколко живота. Първия път, като му преливаха кръв през 1967-а, буквално ме изстреляха от държавното ръководство за Виена. От улицата ме взеха, за да ме пратят да видя какво е положението. Лично Тодор Живков беше проявил интерес. Все пак брат му беше Костадин Гяуров, първи секретар на ОК на БКП в Пловдив, кандидат-член на Политбюро - много висок ранг по онова време. Като пристигнах в болницата, първото кръвопреливане беше извършено. Видях го отслабнал. Николай ми се зарадва. Каза: "Оправям се, по-добре съм!" Следващата криза преживя през 1986-та. Болестта вече беше много напреднала. Точно трябваше да излезе моята биографична книга за него на 5 езика, работехме на вилата му в Бояна. В един момент халатът му се разтвори и видях, че кракът му е станал колкото ръката. Много се притесних, сърцето ми се сви... Третата криза през 2004 г. вече не можа да преживее. Беше си отишъл точно в 12 часа по обяд, когато в България свирят сирени."

Крал Филип в "Дон Карлос"

Николай Гяуров остава завинаги в Модена. Опелото му е на 6 юни 2004-а в катедралата на прекрасния италиански град. Сутринта ковчегът с тленните останки е изложен във фоайето на "Театро Комунале", който е отворен за поклонение до 15 часа. Погребалният ритуал започва час по-късно под звуците на творби от Росини. Съболезнователни послания до съпругата на Гяуров Мирела Френи и двете му деца Владимир и Елена изпращат Лучано Павароти и Пласидо Доминго, импресарии и директори на световните сцени, на които Гяуров е пял през почти 50-годишната си кариера.

Паметникът на Гяуров в родния му Велинград

Великият българин е кремиран и урната с праха му е положена в монументалната част на гробището "Сан Каталдо" в Модена. Надпис с размер 30 на 40 сантиметра известява, че там почива Николай Гяуров. Нито един български политик не отива на печалната церемония.

AFISH.BG

 

Медия

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар

Конзола за дебъг на Joomla!

Сесия

Информация за профила

Използвана памет

Заявки към базата данни