Неделя, 03 Юли 2022

Неделя, 16 Август 2020 16:16

Възможен ли е рестарт по Борисов-ски?

Валерия Велева: Никъде в предложенията на Борисов не се споменават термините - национален интерес и национален идеал, общо бъдеще! Този парламент и тези политици не могат да направят никакъв рестарт!

Валерия Велева 

 

автор: Валерия Велева, „Епицентър“

 

На 37-мия ден от протестите срещу правителството и главния прокурор премиерът Бойко Борисов обяви рестарт на държавата – предложи свикване на Велико народно събрание, нова Конституция, намаляване на депутатите до 180, ограничаване на мандатите на Тримата големи в съдебната система и отчетност на главния прокурор.
Това бе неговият отговор на протестите, на обвиненията за мафиотизиране на държавата, за повсеместната корупция и неспазването на законите, за липсващата справедливост и тоталната посредственост, обхванала властта.


Идеите на Борисов минаха като ток през обществото.
Но не срещнаха подкрепа. Напротив, втвърдиха всички противници на управляващите, съюзниците му се дистанцираха, а професионалистите се изсмяха.
Ходът се оказа удар в нищото.

Защо случи това и означава ли, че България няма нужда от кардинална промяна?

Всеки, който тръгва към такова сериозно начинание, би трябвало да има предвид следните базисни постамента:
с кого го правиш,
кога го започваш и какъв е хоризонтът,
как го постигаш,
какво целиш и
какво в края на краищата се постига.

Е, да започнем да разплитаме кълбото.

С КОГО Борисов тръгва да прави рестарт на държавата?

Отговорът му бе - с ГЕРБ. А това на практика означава - САМ.

Защото никой от ГЕРБ, извън тесния кръг на Борисов, не е знаел за намеренията му. Нито министрите му са били уведомени за съдържанието на обръщението, нито председателят на парламента е бил информиран, за депутатите - да не говорим. Премиерът се обадил на някои от министрите си, преди или след записа на обръщението му. Но това не е и толкова важно – с тях и без тях, все тая. Те са функция на Борисов и в случая мнението им няма никакво значение.
Борисов обаче не е уведомил за намеренията си и коалиционните си партньори – не е потърсил подкрепа или поне съпорт. Просто им казал сутринта: това предлагам. Толкоз. Обидени, те пък на обяд излязоха с контрапредложения за свои конституционни промени. И се започна с надцакването.
Единственият говорител на тезите на премиера бе вицепремиерът Томислав Дончев, който начерта хоризонта – ако парламентът приеме в началото на септември закона за свикване на ВНС, то до края на ноември може да очакваме оставката на Борисов. Пък парламентът после да си избира ново правителство, както си го реши, рече още Дончев. Ама може ли този разбит вече парламент да избира нов кабинет - за това отговор в ГЕРБ няма! И започнаха залагания – какво ще е правителството по времето на ВНС – служебно, надпартийно, на Радев, на ГЕРБ, на улицата...
Така желанието на премиера да излезе пред нацията с гениална идея, която да създаде консенсунс и да тушира взривоопасното напрежение по улиците и площадите, се спъна в първото препятствие – кой и как идва след Борисов. Което пък издаде несериозността на начинанието. Защото всички партии вече са декларирали, че в този парламент друг кабинет не може да бъде съставен.

ЗАЩО СЕГА лидерът на ГЕРБ извади от нафталина старата дреха за нова Конституция?
Може да се допусне, че в края на своето 10-годишно управление Бойко Борисов иска да затвори победоносно вратата на 30-годишния Преход и да влезе в историята като човека, който е начертал НОВОТО бъдеще на България. Как да стане това? Естествено с нова Конституция! След Търновската (1879), Димитровската (1947), Живковската (1971), защо да нямаме и Борисовска (2021) конституция? И се обосновава: „Основният закон следва да бъде изграден така, че да е в унисон с европейските правила. Действащата Конституция беше приета в друг исторически период, при други политически дадености, при друг международен статут на страната ни”.
Може да приемем, че има логика. Само че е израз на лоша практика. 

Нищо в исторически аспект не се е променило от 1991 година насам, когато приехме Демократичната конституция. Няма да сменяме формата на управление от парламентарна в монархия, няма да променяме официалния език, религията, собствеността или евроатлантическата насоченост на страната, няма промяна в територията ни, в знамето, в герба, в баланса между институциите. Българската конституция е сравнително добра, тя е в унисон с европейските правила, казват всички конституциионалисти. Проблемът е с начина по който се законодателсва, безконтролността на органите на власт и прилагането на законите.

Предложенията на Борисов са несъществени от гледна точка на развитието на държавата.


ОСНОВНИЯТ НЕДОСТАТЪК на идеите на Борисов е, че те не дават гаранция за правов ред в държавата, който иска обществото - не създават пречки пред корупцията, не утвърждават върховенството на закона, не променят порочната система за купуване на гласове, не намаляват зависимостите във властта, не дават правила за осветяване порочните кръгове, не водят към онази Справедлливост, която той обеща, когато пое кормилото на държавата. 

С предложенията обаче щели били да се изпълнят препоръките на Венецианската комисия, ни уведомява един от писачите на Борисовата конституция – Данаил Кирилов! Извинете - как е възможно да допуснете, че една държава с 1300 години история ще се ръководи по препоръки на някаква чужда комисия, която днес я има, утре я няма!

Никъде в предложенията на Борисов не се споменават термините - национален интерес и национален идеал, общо бъдеще! Къде в тези предложения е ключът към рестарта на държавата? И за какъв рестарт става дума? Къде е защитата на достойния живот, на перспективата пред младите, на стабилността на партийната система и демокрацията или уважението между институциите?

В замяна на това всички конституционналисти предупредиха за подводните камъни пред операцията „нова Конституция” и изказаха дълбоки съмнения за истинските намерения на авторите ѝ.

Стабилността на една система зависи от корените ѝ и спазването на принципите. Примерите в това отношение са ярки. Американската конституция влиза сила през 1789 г. и оттогава е променяна, но не е сменяна. Петата френска конституция действа от 1958 година, въпреки драматичните събития, които разтърсиха френската република след Втората световна война. Германия се управлява по конституция от 1949 година, независимо че държавата промени територията си с присъединяването на ГДР през 1990 г. 

А ние искаме да сменяме Конституция на 29 години?
Защо?

Ако е, за да угодим на Слави Трифонов и да намалим депутатите от 240, на 120 или 180, това не е държавнически подход. Да приемем, че народните представители са 120 - тогава кворумът става 61, а с 31 ще могат да се приемат закони. Е, дали ще е трудно на мафията да си купи 31 депутати?
Ако е, защото „демокрацията е в криза”, както ни осведомява вицепремиерът Томислав Дончев, то за това е виновна не Конституцията, а онези, които не я спазват. Които я погазват, когато не идват в парламента; онези, които не съблюдават духа и изискванията ѝ, включително и днес. Те, и нова да напишат, пак няма да я спазват.
Ако е, за да се угоди на протестите - такива имаше и през зимата на 1997 г., и през лятото на 2013 г., но демокрацията от това не изчезна.
Ако е, защото протестиращите искат персонално оставката на Борисов – то отговорът е неудачен, защото с този ход се намалява възможността за маневри на властта. 

Премиерът предлага сделка – закон за ВНС срещу оставка, но в очите на основните играчи това изглежда като глупав пиар ход, печелене на време, страх и объркване.
Затова и призивът за оставка не снет. Напротив, и опозицията, и президентът, които би трябвало да бъдат партньори в това държавническо начинание, не отстъпиха от позициите си и издадоха още по-тежка присъда на премиера: „Борисов разгради държавата и няма моралното право да я съгражда наново”.

БОРИСОВ ЗАКЪСНЯ

Истината е, че ВРЕМЕТО, в което Борисов предлага рестарт на държавата така, както той го разбира, е най-неудачното за него.

Промяна на Конституцията, може да стане от политическа сила, която се ползва с доверие - може да стане в началото на мандата, когато имаш подкрепата на по-голямата част от обществото, а не в края, когато под прозорците ти искат оставка и съд; когато не си говориш с никого от противниците; когато не зачиташ партньорите си и когато публичният ти образ се свлича в огледалато. 

Политическа сила, която в очите на по-голямата част от обществото се е превърнала в емблема на корупцията, на агресията, на потъпкване на Конституцията, не може да предлага нова Конституция.

Как си представяте парламент с 23% доверие да проведе смислени конституционни дебати? Как си представяте председател на парламента, унижен от премиера, да създаде условия в законодателния храм за най-висшето законотворчесттво? Как си парламент, в който има най-малко юристи от началото на прехода до днес, и който сътвори най-големите законодателни безобразия, за отвори пътя за нова Конституция?

ПРОПУСНАТИЯТ ШАНС


Борисов можеше да успее с идеята си и наистина да влезе в историята, ако беше предприел този стратегически ход преди година и половина-две, когато беше още в силата си. Когато Доган предложи парламентарните партии да загърбят противоречията, да седнат на една маса и да се разберат за бъдещето на страната – да начертаят догонващ план как да излезем от тресавището на най-бедната, най-корумпирана и най-застаряваща нация в рамките на ЕС. Когато предупреди политическите лидери, че са вече са изчерпали обществения кредит на доверие и предложи всички да направят крачка назад -  да се създаде в този парламент някакво правителство тип „програмно”, на „спасението” или на „обединението”, което спешно да извади държавата от острото политическо противопоставяне и да стимулира икономическото развитие.

Това не се случи.

Е, сега Борисов предлага нещо подобно, макар и доста изкривено, но с изтекъл срок на годност - когато и той, и държавата сме изправени на ръба на пропастта.

КАК си представя лидерът на ГЕРБ, че може да постигне рестарт на държавата?
Отново се опирам на думите на писача на Борисовата конституция. Според Данаил Кирилов „нормално е да очакваме, че за 2 септември е възможно да се съберат 121 подписа, за да бъде внесен проектът". ГЕРБ обаче нямат 120 депутати, а само 90 .

И не, не е нормално в първия работен на парламента ГЕРБ да очакват, че ще съберат още 30, след като нито една от останалите парламентарни сили не предкрепят тази идея.
Направо е абсурдно!
ВМРО има свои шест предложения, от които няма да остъпят, но пък ГЕРБ не искат да чуят за тях.

При НФСБ ситуациятта е същата.

ВОЛЯ е против ВНС.
А пък БСП и ДПС трябва да свикат висшите си партийни форуми, които да излязат с решения по предложението на Борисов.
Това изисква време, което изобщо не влиза в тайминга на ГЕРБ.
Освен това 120- те подписа са малката бариера пред ГЕРБ. За да се стигне до насрочване на ВНС, трябват първо 121 подписа, а после и подкрепата на 2/3 от депутатите. Как ще стане това?
Ключът е в ръцете на БСП и ДПС.
Но и БСП, и ДПС ще бъдат против създаването на нова Конституция. И в двете партии са живи част от бащите на настоящата Конституция, за които тя е светая светих (при всичките ѝ несъвършенства) и за нищо на света няма да подкрепят писаниците на Данаил Кирилов.

Накрая стигаме до изводите - какво цели Борисов с всичко това и какво в края на краищата ще постигне.
Вероятно премиерът се е водил от добрите намерения да намери изход от кризата в държавата, която предвещава да се превърне в хаос.

Но е бил подведен – сега няма никакви условия за рестарт, колкото и всички да го искат и от който България наистина се нуждае.

Няма водачи, няма авторитети, няма истински работещи и уважавани институции, няма съзидателна енергия и това го виждаме на протеста днес.   

Когато се пишеше и приемаше Конституциаята от 1991 година, на площадите имаше взрив от енергия, въпреки противниците ѝ, имаше смели водачи, имаше уважавани лидери, имаше нация, консолидирана около идеята за промяна, за демокрация, за нов живот. В политическите противоборства имаше идеен сблъсък, но пътят беше общ .

Днес това липсва. 

Не може да накараш болен организъм да тича по нова писта.
И тук не става въпрос за рестарт на държавата, защото това е невъзможно, а за рестарт на порочната система на управление, която игнорира правовия ред, указан в Конституцията.

И точно затова този парламент и тези политици не могат да направят никакъв рестарт!  

Готова съм да се обзаложа, че няма да се стигне до свикване на ВНС, а проектът „Борисова конституция” ще отиде в коша. Ще има безобразни дебати, безумни предложения и още по-безидейни, но по-агресивни протести. Всичко това ще бъде съпроводено от задълбочаване на политическата криза в държавата, от делегитимиране на партиите и изтласкването на преден план на несистемни играчи.
Това ще е наказанието за една разединена нация, смразени политици и загубили доверието политически формации.
Наказание и за политическото Его, което няма нищо общо със Съгласието и Съединението.

източник: epicenter.bg

 

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар

Конзола за дебъг на Joomla!

Сесия

Информация за профила

Използвана памет

Заявки към базата данни