Петък, 01 Юли 2022

Неделя, 13 Септември 2020 17:25

Българският синдром "Жив да го ожалиш"

Бойко се докара до абсолютна безизходица и се вкара в лабиринта на абсурда да влезеш във властта и да не можеш да излезеш

 

Отвращението от Борисов и управлението на неговата шайка достигна своя краен предел. Дори социолозите свенливо признават, че близо 65% от обществото подкрепят протестите и недоволството от статуквото. Подозренията, че процентът е много по-висок са основателни, тъй като всички сме наясно в какви зависимости от властта живеят и работят социолозите.

И като се прецени наличието на още по-тежките зависимости на онези, чийто "хляб" зависи от ГЕРБ, т.е. администрацията, смазаната, унижената и страхуваща се администрация, които водят само до моментна подкрепа на ГЕРБ, май ще останат само родните и сантиментално обвързаните. А техния процент ще е далеч надолу.

Бойко се появи на опърпаната ни и мизерна сцена неочаквано и мистериозно, монтиран от задкулисните фактори и в началото обра овациите на омерзените и отвратени от статуквото избиратели. Но твърде бързо харизмата му, както тогава наричаха бабаитското му и мачовско обаяние, взе да се пропуква. Тогава Бойко откри себе си в собственото си обкръжение от назначени и избрани от него авери.

Тия времена, обаче, отдавна минаха. И в третия си мандат Бойко изпадна в състояние на зле прикрита самота. Наложи му се сам да се разправя с противниците си извън ГЕРБ и вътре в ГЕРБ, с цената на безпринципни договорки, известни в политиката като коалиции или подкрепящи коалицията.

Днешният Бойко няма нищо общо с първообраза си, като изключим простотията и простащината му, маскирани с някакви въображаеми и измислени представи за собствената му безалтернативност и значимост, неуспешно декорирани от ортаците му Каракачанов, Симеонов и Гешев.

Днешният Бойко в стремежа си да оцелее на всяка цена и в безсилието си търси подкрепа в ортаците си и смешните си придворни социолози и политолози буди освен омраза и отвращение, и огромна доза съжаление. Бойко се докара до там, че отправи отчаян апел към противниците си да съставят някакво правителство в сянка (?!), да излъчат свои министри и той самият да седне с тях на масата за преговори, за да извади България от блатото. При това, ТОЙ да прецени тяхната годност. А това е потресаващо признание за невежеството и вопиющата неграмотност на премиера по отношение на държавното устройство, Конституцията, законите и правилата в България.

Бойко се докара до там, да имитира, че му е потребно съчувствието и съжалението на обществото, защото само този стимул звучи оправдателно за оставането на власт, след като хората повече от два месеца крещят, че не могат да го понасят и настояват той, заедно с министрите си и главния си прокурор, незабавно и безусловно да си ходи. Но тази имитация води само до съжаление и... нова доза презрение.

Бойко се докара до абсолютна безизходица и се вкара в лабиринта на абсурда да влезеш във властта и да не можеш да излезеш. Ето защо Бойко днес търси съжаление и съчувствие и разчита на някакъв български прочит на стокхолмския синдром – състоянието, в което жертвите на терористите изпитват съчувствие към терористите.

Бойко похити България и иска българите да му съчувстват и съчувствайки му да го разбират. Но това няма да стане, колкото и великодушни и милосърдни да сме ние, похитените българи. И няма да жалим Бойко, колкото и да е все още жив. Във физическия и политическия смисъл на думата. По скоро ще препоръчаме да му се окаже професионална помощ за вече показаното "ново" /старо, но вече публично признато от него/ психично заболяване.

Бойко е пиле на грил, както сполучливо го определи Plamen Stoyanov - Дамбовеца, един от участниците в протеста на 2 септември, жертва на полицейските безчинства. No pasarán!

Любомир Кольовски, фейсбук

 

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар

Конзола за дебъг на Joomla!

Сесия

Информация за профила

Използвана памет

Заявки към базата данни