Четвъртък, 08 Юни 2023

Вторник, 20 Септември 2016 17:15

Икономисти: През 2017 г. правителството може да си позволи увеличаване на разходите

При запазване на сегашния темп на реформи сближаването в доходите в България може да отнеме 50 години

„Сериозен дебат за последиците от Brexit върху България може да има едва в края на тази година или началото на следващата, прогнозира Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк. - През първата половина на 2016 г. в България имаше натрупана инерция на пазара на труда и през второто полугодие се предвижда ускоряване заради очакваните фискални разходи. Евентуален шок от Brexit в България би изтрил 0,1% от БВП, ако не се предприемат мерки за смекчаване на негативните последици."

Павлов предупреди, че в българската икономика може да се има забавяне на пазара на труда, но тогава правителството може да се намеси с „харчове” като увеличи инвестиционните си разходи.

Сега положителен принос за стопанството имат рекордно високите нива на международния туризъм, както и добрата реколта на пшеница, които ще дадат стимул на износа.

Според него именно експортът от България е ключовият сектор със забележително възстановяване.

Друга добра новина съобщи главният икономист на Unicredit Любомир Митов.

По думите му фискалната консолидация е напреднала и има поле за облекчаване на разходите. Той посочи, че основното поле за действие биха били фискалните политики.  Митов е категоричен, че в това отношение България е в прилично положение и стига 2016 г. да приключи с балансиран бюджет или с малък дефицит, правителството може да си позволи увеличаване на разходите през 2017 г.

„Растежът на българската икономика набира скорост и става по-широко базиран“, показва анализът на Unicredit.

Прогнозите на банката за икономическия ръст в България тази година са за 3,2%, а през 2017 г. – 3%.

„България е единствената страна от ЦИЕ, която има балансиран ръст, което означава, че във всички компоненти се отчитат повишения“, посочи Митов. Сравнително добрата позиция на страната се дължи и на положителните развития във външната търговия. Освен това валутните резерви са около 55-60% от БВП, а пък фискалният резерв възлиза на около 14% от БВП, което се обяснява с изтегления дълг, който не е бил необходим, посочи Митов.

От анализа на икономиста се разбира, че темповете на икономическото възстановяване на българското стопанство е близко до средните в ЦИЕ.

„Заради валутния борд няма как да бъдат въведени определени мерки от паричната политика, които да противостоят на негативните последици от Brexit за България“, смята Любомир Митов. Той е на мнение, че по принцип БНБ би могла да понижи минималните изискуеми резерви на банките, но няма смисъл от такива действия, тъй като и сега кредитните институции имат пари и има предлагане на заеми.

Като дългосрочни предизвикателства пред България Любомир Митов посочи демографското развитие, като основен проблем се очартава липсата на квалифициран персонал.

„Сега фокусът в образованието е върху запомняне на факти, а трябва да се развие в посока не запаметяване, в търсене, намиране и анализиране на информация”, препоръча икономистът. Той призовава да има дългосрочна държавна политика за организация на обучението в университетите, в която да е включен бизнесът и която да продължи десетилетия.

Според икономистите демографската политика трябва да се насърчава работата след пенсионна възраст, а не да се наказва, както е сега. Освен това е по-добре да се влагат средства в развитие на детските заведения, а не да се раздават на родителите, които си седят вкъщи, вместо бързо да се върнат в работната сила.

При проблема с емиграцията трябва да е ясно, че хората се интересуват не толкова от доходите, колкото от перспективите за развитие, затова една от целите на тази политика е привличането на квалифицирани мигранти.

„Приближаваме се до това, което стана в Япония, но разликата е, че доходите няма да са същите”, вижда друго предизвикателство пред региона Любомир Митов.

От Unicredit предупреждават, че при запазване на сегашния темп на реформи сближаването в доходите в България може да отнеме 50 години.

Петя Стоянова, BIG5.BG

Свързани статии (по етикет)

  • Вторник, 20 Септември 2016 17:15
    Шаренкова: Повече не може да се разминават политическо говорене и политически действия в БСП

    Изказване на проф. Светлана Шаренкова пред 50-ия конгрес на БСП 

  • Вторник, 20 Септември 2016 17:15
    Чернева: Отношението на ЕС към българското правителство ще бъде променено

    Коментарът направи пред БНР Весела Чернева от Европейския съвет за външна политика

    “Отношението към българското правителство и към българския премиер, към начина на правене на политика в България ще бъде променено на следващия съвет на европейските лидери идния четвъртък. Това ще бъде и видимо. Това идва в момент, в който ще се говори за детайли по бюджетната рамка, по възстановителния фонд, по зелената сделка, момент, в който Гърция и Турция са в напрегнат конфликт. В този момент България влиза като проблемна страна, отколкото като страна, която може да допринесе за намиране на решения“.

    „С речта си Урсула фон дер Лайен оправда очакванията за поглед напред. Европейците искат много повече наднационални действия по отношение на външния свят, по отношение на трети страни, но тези действия да бъдат в смисъла на защита, а не толкова Европейският съюз да излиза напред и да се опитва да променя други региони. От това до каква степен ЕС може да защити гражданите си през здравеопазване, през нови икономически политики и през нови климатични политики ще зависи успехът на геополитическият дневен ред“, допълни Чернева.

    Според нея проблемът на ЕС с недемократичните режими вътре в него ще трябва да бъде оправен.

    „Дори това да не стане през фонда за справяне с коронакризата, това ще стане през многогодишната бюджетна рамка“.

    Чернева допълни: „Европейският бюджет е механизъм за преодоляване на различията. Правителствата трябва да намерят общия модус и подпечатвайки това съгласие с един много голям бюджет, е възможно Европа да направи голяма крачка напред по отношение на икономиките си и социалните си политики. Бюджетът е по-скоро лечението. В момента диагнозата за разделението е по отношение на върховенството на закона и по отношение на лидерството на Европа – кой ще поеме лидерството след Ангела Меркел. И до каква степен то може да продължи да укрепва интеграцията в рамките на Съюза или ще задълбочи разделителната линия“.

    Според Весела Чернева премиерът Бойко Борисов е централизирал външнополитическите решения в себе си и разчита силно на персонализиране на отношенията си с другите страни.

    „Това, че Ангела Меркел си отива, ще покаже защо външна политика така не може да се прави и защо никой не прави такава външна политика… В момента, в който Меркел си тръгне, отношенията с другите страни в ЕС ще продължат да вървят по една сравнително стабилна линия“, каза тя.

  • Вторник, 20 Септември 2016 17:15
    Идеологията на политическата куртизанка

    Александър Симов: Оказа се, че Сачева се възприема като фигура на свободния пазар, която се предлага на всеки, който поеме управлението

Оставете коментар

Конзола за дебъг на Joomla!

Сесия

Информация за профила

Използвана памет

Заявки към базата данни