Понеделник, 27 Март 2023

Сряда, 15 Април 2020 18:46

Проф. Андрей Пантев: Има и нещо изцерително в кризата около COVID-19

Проф. Андрей Пантев: Има и нещо изцерително в кризата около COVID-19

Не сме неуязвими. Трябва да ценим онова щастие, което сме имали преди, за да ценим онова, което ще дойде след това. Светът няма кой знае колко да се промени, но ще бъде друг. Не знам какъв, но ще е друг, казва в интервю за "Монитор" историкът

 

 

-  Проф. Пантев, как приемате безпрецедентната ситуация, в която се намираме. За едни е наказание, за други - изпитание, а за трети - шанс да се осъзнаем като човеци. Вие от кои сте?

- Разбира се, че това е изпитание за всички. Но понякога, в това има и позитиви. Ставаме или по-добри, или по-злобни, по-близки, или по-отчуждени. Така че при всички случаи в цялата тази драма има нещо изцерително или по-скоро пречистващо. Това ни кара да мислим колко щастливи сме били преди това и колко наказани сме сега от този цинично материализиран свят, в който живеехме доскоро.

- Случайно ли това изпитание е и във времето на Великия пост? В момента сме и в Страстната седмица.

- Едва ли е мотивирано, но често пъти след такива пречиствания се ражда един друг свят, обикновено по-добър. От друга страна, от този огън и жупел, който се сипе върху света, под формата на епруветка и вирус, ни дава чувството, че сме уязвими. Всичко това, въпреки че ходим на Луната и въпреки че сме творци на един необикновен технически прогрес. Както казва и Блез Паскал, човекът е мислеща тръстика. Всичко може да свърши внезапно, когато най-малко си очаквал, във върхове на задоволство и реализация.

- Често се изтъкваше, че живеем в консуматорски свят. Ще успее ли кризата да ни накара да се осъзнаем, самозабравихме ли се като хора?

- Човечеството в своята хилядолетна история е имало неведнъж такива изпитания от масов характер, където не е важно къде живееш - в замък или колиба. Все пак смятам, че опасностите, които са равни за всички, повече сплотяват, отколкото разединяват хората.

- Като историк правите ли аналогия с предишни кризи?

- Разбира се, и преди е имало епидемии, дори в модерни времена има такава на туберкулоза и сифилис. Често част от световната аристокрация е била до голяма степен унищожена чисто физически от такива болести. Така се раждат поверията, суеверията, но и медицината.

- На моменти се прави паралел с испанския грип и други епидемии, които сме преживели. Някои експерти твърдят, че винаги оцеляваме благодарение на богатия ни генофонд, съгласен ли сте с такава хипотеза?

- Има нещо вярно в това. У нас навремето не е имало масова чума, въпреки че има един роман на Людмил Стоянов „Холера” по време на войната. Самият знак, че тук не сме живели на кръстопът, а в повечето от времето сме били по-малко засегнати от тези масови трагедии, е доказателство за това. Но за мен е по простата причина, че сме били в по-малък контакт с останалия свят. Това се отнася за целите Балкани и по-точно за нас.

Winbet - удвои тръпката от играта! (18+)

- Това свободно движение на стоки и хора, което беше всъщност след основните идеи и ценности на Евросъюза, не донесе ли и своите негативи? А бе толкова жадувана.

- Разбира се, глобализацията не е само благо. Тя е заимстване, бленда, смесване, симбиоза. Това не носи само благополучия. Ето че сега трябва да си стоим вкъщи и английската максима „моят дом е моята крепост”, а бих добавил и „остров”, се превърна в повелително и максимално изпитание.

- Какво наблюдавате от прозореца на дома си?

- Много се радвам, когато чуя глъч на играещи деца. Той ми действа носталгично. Но все пак виждам, че за разлика от много други премеждия този път се държим сравнително дисциплинирано. Кога от страх, кога от стремеж всичко това да свърши. Все един ден това ще приключи. Но може би поради страх, а не от благородство спазваме тази камерна потребност да бъдем сами. Между другото тези принудителни, но наложителни мерки ни дават и друга възможност - да разберем колко струваме самите ние, хората, с които живеем, дали са поносими, дали ще ни станат още по-близки или дори ще има разделение между нас. Така че понякога в такива драми има и позитиви. Те, разбира се, са по-малки от това, че е застрашен самият ни живот.

-   Много дейци на културата и писатели казаха, че времето е шанс да се обърнем отново към книгите. Ще започне ли българинът да чете отново?

- Сега е време за размисъл. Както се казва, човек един път в годината трябва да си чупи крака, за да остане сам на легло за по-дълго време и да преосмисли живота си. Така че има и своите позитиви.

- Преди няколко дни един социолог заяви, че като че ли за първи път нацията ни действа като един отбор, а не се дели на управляващи и опозиция. Така ли е според вас?

-  Така е, но все пак егоизмът за собственото оцеляване доминира над това дали ще заразиш друг. Аз не излизам навън не само защото пазя себе си, но и защото не искам да гледат на мен като потенциален вирусоносител. Така че мотивите са различни, резултатът обаче е позитивен. Дано най-сетне да има нещо, което ни прави значими и близки.

- Често пъти с вас сме си говорили за новите будители, за учителите, чиято професия бе низвергната през последните години. Като че ли най-сетне разбрахме, че не можем без лекари и учители, има ли нещо такова?

- Учителите не по-малко рискуват, отколкото лекарите. Най-сетне стигнахме до преклонение към тази професия, която повече или по-малко навлиза в живота на всеки от нас. Когато си имал учители, те стават част от твоя живот. Учителите не са по-малко важни от родителската любов и грижи.

- Глобализацията ни изправи пред нови предизвикателства, които изискват да се адаптираме и реагираме бързо. Каква поука да си вземем от случилото се?

- Поуката е, че не сме неуязвими. И че каквито и да са технически и научни чудеса да ни предстоят, има едно евентуално премеждие, за което да сме готови. Трябва да ценим онова щастие, което сме имали преди, за да ценим онова, което ще дойде след това. Светът няма кой знае колко да се промени, но ще бъде друг. Не знам какъв, но ще е друг. Не съм пророк, но за сегашните времена, ще се появи литература, мемоари, а защо не поезия и музика.

- Осъзнахме ли колко е малък човек всъщност, след като един вирус ни затвори по домовете? Разбрахме ли, че сме безсилни пред природата?

-    Би трябвало да знаем, че каквито и технически възможности да имаме, за да се обадим по телефона в Лос Анджелис или Нова Зеландия, да речем, все пак човекът е пътник на тази планета. Затова нека не отлага да казва на някой друг, че го обича, да не чака да дойдат изпитания, за да каже, че някой му е потребен. Видяхте, че всичко може да се случи за миг, както се случи през този месец.

Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)

- Започна Страстната седмица, какво да имат предвид хората?

- Да вземат възможно най-голяма полза от тази самота, която ни връхлетя, пък макар и с няколко близки хора. Да мислят, че може да се случи всичко, да го няма самодоволството от материалните реализации и да знаят, че един прекрасен ден всички ще отидем на едно прекрасно място, където има или не Господ, Страшен съд, това ще ни прави равни, независимо какви сме били на Земята.

- Нужни ли са ни добродетели, които постоянно казваме, че сме загърбили?

- Повече или по-малко тази обща загриженост, паралелно с личностния страх и тревога, ще ни направи малко по-човечни. Но не знам докога. Може би след време отново ще се върнат тези отблъскващи приказки за печалба и пари, имущества. Но все пак нещо от тези тревожни дни ще остане в съзнанието ни и в съзнанието на нашите деца.

Визитка: Андрей Пантев е роден през 1939 г. в с. Раковица, Видинско. Работил е в Института по история при БАН. Преподавал е в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Специализирал е в Англия и САЩ, където също така е и преподавал. Специалист по нова история на България и по история на международните отношения ХIХ-ХХ в. Проф. Пантев беше депутат от "Коалиция за България" три мандата.  

източник: "Монитор"

 

 

Публикувана в ИНТЕРВЮ
Етикети

Свързани статии (по етикет)

  • Сряда, 15 Април 2020 18:46
    БСП слага край на своеволията на евродепутатите си

    Продължилата почти десет месеца заради Ковид криза и вътрешнопартийната кампания остави евродепутатите на БСП встрани от фокуса на партията. Стигна се дотам те да действат самостоятелно и безконтролно, всеки да си прокарва собствена политика и особени интереси. Един финансира анти-БСП мероприятия, друг работи с противници на партията, трети гласува без да се съобразява с никакви решения или политики на партията. Плащат се хонорари и се канят лектори, които не просто не помагат на БСП, а сипят хули и обиди към партията по медиите.

  • Сряда, 15 Април 2020 18:46
    Илияна Йотова: С всяване на ежедневна паника от телевизионния екран криза не се управлява

    Хаосът и емоциите трябва да отстъпят място на разумната мисъл и задълбочения експертен разговор, пише във фейсбук страницата си вицепрезидентът по повод удължаването на извънредната епидемична обстановка

     

  • Сряда, 15 Април 2020 18:46
    ДПС: До два месеца ще има избори

    След здравната и икономическата криза в резултат на Covid-19 сега настъпи политическа криза, която се характеризира с война между институциите в държавата. Това заяви днес депутатът от ДПС Халил Летифов. Според него и според партията, която представлява, във връзка с протестите и събуденото гражданското общество до 2 месеца най-вероятно ще има избори. 

Оставете коментар

нагоре

Конзола за дебъг на Joomla!

Сесия

Информация за профила

Използвана памет

Заявки към базата данни