Вторник, 30 Май 2023

Вторник, 09 Юни 2020 16:43

Отец Димитър: Недопустимо е новият път на Южната дъга да мине през олтара на храма!

Отец Димитър: Недопустимо е новият път на Южната дъга да мине през олтара на храма!

Проектът  ще мине през олтара, за да се направи тротоар, споделя отец Димитър, който служи в храма "Свети Панталеймон" в Княжево

 

Новият път по проекта на Южната дъга и свързващите отсечки трябва да мине през олтара на храма, което е недопустимо, заявява в интервю за БТА Отец  Димитър (Тухчиев).  „Храмът „Св. Пантелеймон" в  Княжево е построен през 1923 г. от руските военни инвалиди, принудени да напуснат родината си след болшевишката революция . Храмът „Свети Пантелеймон“ – това е паметник на благородството и християнското състрадание на българския народ към изгнаниците, оказано в трудни за България времена, разказа отец Димитър. Църквата има изключителна история и ценност - преди всичко това е място за духовна утеха.

„Сегашният казус е, че покрай предстоящото изграждане на Южната дъга и връзката й с бул. “Цар Борис Трети“ нито възложителят, нито изпълнителят са се съобразили с даденостите на булеварда в тази му част. Според този “идеен проект“ локално платно ще се превърне в двулентов отвеждащ път, съединяващ Южната дъга с булеварда, като пътят минава само на около 1,50 от храма.

-  Отец  Димитър, от колко години служите в храма „Св. Пантелеймон“?

- В княжевския храм „Св. Пантелеймон"  служа от 2014 г.

- Този храм е с изключителна история. Бихте ли ни разказали подробно кога и от кого е построен? Каква и историята на църквата?

- Историята на тази света обител е наистина затрогваща и уникална. Храмът „Св. Пантелеймон" в  Княжево е построен през 1923 г. от руските военни инвалиди, принудени да напуснат родината си след болшевишката революция и се преселели по различни страни. Същата година е вдигнат и първият храм на белоемигрантската общност в Париж в предградието "Кламар". Първоначално "Св. Пантелеймон" е домашна църква към Инвалидния дом в Княжево – мястото, където заживели руските военни инвалиди. По това време председател на Съюза на руските военни инвалиди е Дмитрий Александрович Абрамович – полковник от Императорската армия, кавалер на Георгиевския кръст. Той оставя трогателно описание на руските емигранти - инвалиди: „Не знаят езика, без познати, с патерици или без ръце, с простреляни бели дробове или пробит череп..., но с гордостта на руски офицери, с особени разбирания за чест, ... а в джоба си нямат нито стотинка, с окървавена риза, шинел, с кръст на гърдите..." , гласи оригиналният текст. Първоначално Инвалидният дом се е помещавал във вили под наем, по-късно били издигнати още няколко постройки. Средствата за наема, строителството и обзавеждането на целия комплекс се събирали с благотворителни акции от Съюза на инвалидите, както и от други организации, сред които е Руско-българският комитет под ръководството на митрополит Стефан. От април 1925 г. започнали да постъпват средства от Задграничния съюз на руските военни инвалиди в Париж. Съюзът на руските военни инвалиди открил работилници, за да могат да работят инвалидите според силите си. Селската община в Княжево пък отделила участък за безплатно сечене на дърва. Като узнал за желанието на инвалидите да се трудят, Н.В. цар Борис ІІІ изпратил в инвалидния дом тезгях и комплект инструменти към него. И така животът на руските емигранти в Княжево лека-полека потръгнал. Храмът „Свети Пантелеймон“ – това е паметник  на благородството и християнското състрадание  на българския народ към изгнаниците, оказано в трудни за България времена.

Църквата била истински духовен център за всички руски емигранти. А за инвалидите тя била жизнено необходима. Енориашите украсявали храма със собствените си ръце. Донесли семейните си икони и библиите, с които не се разделили, докато скитали в търсене на убежище. Най-почитани в "Св. Пантелеймон" са Тихвинската икона на Божията майка, пазеща хората на път, иконата на св. Пантелеймон и Казанската Св. Богородица

В "Св. Пантелеймон" идвал да служи архиепископ Серафим Соболев, който преди няколко години бе канонизиран за светец. Благодарение на своята активна дейност, в края на 30-те години и началото на 40-те Съюзът на руските инвалиди остава най-мощната и дееспособна руска емигрантска организация в България. Постепенно сменял своя облик и храмът „Св. Пантелеймон": скромната камбанария била украсена с великолепна камбана, подарена от генерал Сизов през 1937 г. Постепенно се попълвала и църковната утвар, все по-хубава ставала украсата. Въпреки всичките промени, извършени в България след Втората световна война, храмът „Св. Пантелеймон" на територията на Дома на нетрудоспособните руснаци се запазил, службата в него никога не е прекъсвана, макар че броят на енориашите постепенно намалявал.

Последната обитателка в Дома на руските емигранти от първата вълна - Прасковья Родионовна, e починала през 2012 г. на 90 г. Но потомците  на руските емигранти, както и българските миряни посещават храма до ден днешен, предвид, че в тази част на града има много малко храмове.

-  Доколкото ми е известно белогвардейците от царска Русия са били много благодарни на България за това, че ги е приела. Моят прадядо е един от тях. Каква е била ролята на руската емиграция в България?

- Св. Ап. Павел в своето послание до Галатяни 3:26-28 казва: „Защото всички сте Божии синове чрез вярата в Иисус Христос – всички, които в Христос се кръстихте, в Христос се облякохте. Няма вече юдеин, нито елин, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски, защото всички вие сте едно в Иисус Христос.“ Ролята на руския народ в новата ни история е изключително голяма и важна. Имам предвид за освобождаването ни от турско робство 1877-1878 г. Тук каквото и да кажем, ще е малко. Българският народ винаги ще бъде благодарен за тази саможертвена готовност на руския народ да помогне на поробените християни. По Божи промисъл същите тези наши освободители се оказват жертва на един безбожен режим 1917 г. и много от тях намират радушен прием във вече свободна България 1920-23 г. Същата тази България, която няколко десетилетия по-рано са освободили. Когато идват в България, руските белоемигранти намират радушен прием, вливат се в българското общество. Този интелектуален елит от князе, лекари, военни, духовници, учени, музиканти и т.н. внесли огромен заряд в развитието на науката, изкуството и културата в България. Аз самият съм завършил в Богословския факултет  към Софийския университет, първите преподаватели на който са били руски учени богослови: Поснов, Шавелский, Глубоковский. И храм „Св. Пантелеймон“, в който аз служа, се явява видимо връзка, въплъщение на нашите духовни връзки.

- В този храм е служил архиепископ Богучарски Серафим (Соболев), понастоящем вече Св. Серафим Богучарски Чудотворец Софийски. Какво знаете за времето, по което той е проповядвал тук, в този храм?

- В този храм като част от тогавашната Руска задгранична църква на емиграцията е служил и архиепископ Богучарски Серафим. През 2016 г. той беше прославен съвместно от българската и руската църква като Св. Серафим Софийски Чудотворец. Това е една забележителна личност, надскокнала времето на болките и страданията, превръщайки ги в радости прослава на Бога, утешавайки страдащите, ни учи в добродетелите на християнската вяра. И да имаме духовната радост да кажем, че не просто е идвал при нас на служба, а е служел редовно в храма Света литургия. Днес всеки знае за Св. Серафим, че помага с Божия помощ на нуждаещите се, но не всеки знае, че служил в нашия малък храм. Някои хора, незапознати с историята на нашия храм, считат, че храмът ни е малък, невзрачен, без никаква архитектурна, културна и историческа стойност..., дай сега да го съборим. Да, ама това не е така и категорично не съм съгласен с такива твърдения. Този храм има изключителна история и ценност -  преди всичко това е място за духовна утеха. Без значение дали е голям или малък храмът -  той е духовно средище и дом на Бога, когото мнозина са отхвърлили с лекота. Храмът „Св. Пантелеймон"  е напоен с болката на мнозина. Самата старинност в тази обител всява един невероятен душевен покой. Всяка икона, всяко кътче в този храм носи своята индивидуална история. Там стените говорят…. И всеки мирянин, посетил нашия храм, се е връщал многократно, отново и отново, за да се зареди с духа на старинността и уюта на тази малка, а всъщност толкова голяма и значима църква. Този храм има културно-историческо значение, той е част от нашата история, а това, че е действащ и пълен с миряни до днес, показва неговата значимост.

- Известно ми е, че много светини са били точно в този храм, една от които честнейшата глава на св. Пантелеймон – един от най-почитаните светци в Православния свят.

- Да, точно така. На 26 юли 2017 г. в България пристигна изключително ценна светиня – Главата на св. Панталеймон – един от най-почитаните светци в Православния свят. Частици от мощите на св. Пантелеймон – Лечителя се съхраняват в много християнски църкви и манастири по света, но най-голяма част от тях се намират на Света Гора, Атон. Главата на светеца се пази в едноименния Светогорски манастир „Свети Пантелеймон" и точно тогава атонски монаси начело с игумена донесоха светинята в България. Едва четири пъти тя е напускала пределите на Гърция – носена е за поклонение в Константинопол, във Влашко, два пъти в Русия и тогава, на 26 юли 2017 дойде у нас, за празника на св. Пантелеймон – 27 юли, за поклонение от вярващите християни. Заедно със светите мощи пристигна и копие на чудотворната икона на св. Панталеймон, която е била изографисана в манастира „Ксенофонт“ на Света Гора. Братството на манастира дари тази икона на храм „Св. Панталеймон".

- Сега, когато вече първособствениците и строителите на този храм не са сред живите, на кого принадлежи самият храм по документи? Какъв е неговият  статут?

- Храмът с прилежащата му постройка и земята под него могат и трябва да принадлежат само и единствено на православната църка. Поне така казва Законът за вероизповеданията. Защо той не е върнат на църквата, не питайте мен, а властимащите. Същите тези хора с лекота са конфискували храма през 1945 г.

Понастоящем храмът е общинска собственост, както и съседната сграда и земята под него, а по документи те се водят култови и религиозни сгради. Значи трябва да бъдат върнати на Православната църква, тя е законният им собственик. Считам, че е напълно основателно тази неправда от 1945 година да бъде  поправена. Време е храмът, с прилежащият й терен и съседната сграда, които се водят култови и религиозни сгради в кадастъра, да бъдат върнати на църквата.

- Отец  Димитър, въпреки уникалната историческа ценност, този храм е съпътстван от непрекъснати проблеми около него, сякаш на някого пречи. Преди години искаха неправомерно да го затворят за служби, сега какво се случва?

- Да, както вече казах, храмът е преживял много, но той ще продължи да съществува и много след нас. Основан е през 1923 г. като храм за нуждите на руските военни инвалиди от гражданката война в Русия, той се превръща в дом на милосърдието и утехата за онези, които търсят Бога. Ала съдбата не е пожалила и него, през 1945 г. домът за военноинвалиди заедно с прилежащия храм „Св. Пантелеймон“ е конфискуван от държавата.

Питате ме на кого пречи храма. Пречи на онези, които не са запознати с историята на храма или на онези, които напълно съзнателно поставят материалните интереси над духовните, не разбирайки и не осъзнавайки, как вредят на собствената си душа!

Сега пречим на градоустройствения план, утре не знам на кого ще пречим. Бог да е милостив към нас и да ни дава сили, а на онези, на които храмът пречи, дано Бог ги вразуми да чуят гласът на разума и съвестта!

Сегашният казус е такъв, че покрай предстоящото изграждане на Южната дъга и връзката и с бул. “Цар Борис Трети“ нито възложителят, нито изпълнителят са се съобразили с даденостите на булеварда в тази му част. Според този “идеен проект“ сегашното локално платно ще се превърне в двулентов отвеждащ път, съединяващ Южната дъга с булеварда. Точно в тази му част според проекта , който е публикуван на сайта на община, пътят трябва да минава на около 1,50 от храма. Според същия този проект трябва да навлязат още толкова вътре в самия храм, за да изпълнят изискванията от 3-метров тротоар и да влязат откъм безимената улица с около 0,50 см. в храма.

С писмо от 13.04.2020 г. до столичния кмет изказах своето възражение, опасение и предложение, но отговор и до днес нямам, защото законът го позволява. Опасенията ми са съвсем основателни, тъй като преминаването на път с такъв пътникопоток, за който говорят експертите на общината, ще доведе до увеличаване на преминаващите автомобили, увеличаване на вибрациите, а храмът е с плитки основи, създава се опасност от ПТП - олтарът и входът за храма са откъм булеварда.  Проектът не е съобразен с културно-историческото значение на храма. Предложих отвеждащият път от околовръстна дъга и съединяващ се със бул. “Цар Борис Трети“ да става не след храма, а преди храма. Става въпрос за скъсяване на трасето с 50 метра, за да спасим църквата.

-  Искате да кажете, че проектът  ще мине през олтара, за да се направи тротоар?

- Да, точно това искам да кажа, ако се изпълни този „ идеен проект”, който е абсолютно недомислен и безумен! Според схемата тротоарът минава през олтара. Затова прилагам схемата към нашето интервю.

- Отец Димитър, какво трябва да се направи според Вас, какви са начините да не се допусне разрушаването на тази историческа света обител?

- Политическа отговорност, трезвеност, разум и богомислие.

- И в края на нашето интервю, какъв е Вашият апел към управниците и обществеността?

- Бог да ги вразумява. „Недейте се лъга: Бог поругаван не бива; понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне“/ Галатяни 6:7/.

За спасението на храма и против този необмислен проект в тази част, а именно пътя, свързващ булевардите „Н. Петков“ и „Цар Борис Трети“, бе организиран протест от живущите в квартала и Сдружение за Княжево. Потърпевши от това ще бъдат живеещите на бул. „Цар Борис Трети“, които ще бъдат подложени на голям шум, замърсяване и опасност от повишаване на ПТП като последица от увеличения трафик според новия проект. Този протест е напълно основателен и справедлив, без, подчертавам, никакви политически замисли, а с една единствена цел – спасението на една историческа светиня, на един изключително значим храм както за район „Витоша“, квартал „Княжево“, така и за цялата  християнска общност. На нашия храм има паметна плоча, оставена като наследство от неговите създатели – руските емигранти, като завет  за идните поколение. На нея е написано: " НЕ В СИЛЕ БОГ, А В ПРАВДЕ!" 

Бог да благослови Вас и вашите читатели. Амин! 

Интервю на Оля Ал-Ахмед, БТА

Публикувана в ИНТЕРВЮ
Етикети

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар

нагоре

Конзола за дебъг на Joomla!

Сесия

Информация за профила

Използвана памет

Заявки към базата данни