Четвъртък, 08 Юни 2023

Вторник, 11 Август 2020 16:55

Българският планински продукт, който никой не видя

Българският планински продукт, който никой не видя

Проверка на EURACTIV България показва, че за година само трима фермери са лицензирани за работа по стандарта. Сред земеделците битуват и съмнения, че стандартът е “забравен” от настоящата власт, защото се появи у нас благодарение на опозицията

 

 

Мляко, сирене, кашкавал, яйца и други храни, произведени в планински райони на България, могат да се окажат силен коз на страната ни по пътя на ЕС към чиста и зелена икономика. Планинските продукти трябва да идват от природно чисти региони и да осигурят по-здравословни храни. Не на последно място, тези продукти ще дадат тласък на развитие на обезлюдяващите се села в страната.

Всъщност тези приоритети са водещи и в стратегията на ЕС “От фермата до трапезата”, която ще диктува политиките в земеделието и храните в следващите десетилетия. Първите опити на България да стартира подобен тип продукти на хартия вече са факт, но на практика звучно удрят на камък, показа проверка на EURACTIV България.

Невидимият “Планински продукт”

Преди година Министерство на земеделието създаде стандарта “Планински продукт”. Фактът, че храните са произведени по него, трябваше да указва на потребителите, че продуктът е създаден в планината от животни, които са хранени на тучни пасища, а в него няма палмово масло, соя, изкуствени консерванти и изцяло вносни суровини. За лесното разпознаване от потребителите е утвърден дизайн на етикет за стандарта, на който е изрисувана планина с три върха, с вплетен националния трибагреник и надпис “Планински продукт”.

Изрично в изискванията, които фермерите трябва да изпълнят, за да бъдат сертифицирани по стандарта, се посочва, че продуктите трябва да са добити от пасящи животни като крави, овце, кози, биволи, които в поне една четвърт от живота си са отглеждани на планински пасища.

За останалите животни от фермата, например кокошки, гъски и други, които не пасят, се изисква поне две трети да са били в планински регион. Изисква се дори минимум 60% от фуражите за храна на преживните животни да са осигурени от планинския регион. За останалите животни като например споменатите птици изискването е поне 50% от храната им да идва от планинския район.

Не на последно място, изисква се дори клането на животни, както и разфасоването и обезкостяването им, да се извършва в планински регион или до 30 км извън границите му. За производителите на мед е уточнено, че пчелините им задължително трябва да са регистрирани в планински региони.

Реалността е друга

На хартия гаранциите за здравословни планински продукти изглеждат повече от обещаващи. Фермерите обаче се оказват тотално разочаровани в опитите им да работят със стандарта. На краткия въпрос на EURACTIV България доволен ли е, че произвежда продукти по стандарта “Планински продукт”, фермерът Петър Петров от “Боженски чифлик” директно отсича, че прилагането на стандарта е “безпредметно” и затова вече се е отказал да го прилага.
“Хората не го познават. Българската агенция за безопасност на храните не направи нищо, за да го популяризира”, обяснява Петров.

По думите му голяма част от хората в България масово търсят по-евтини продукти и това е другата тежка бариера пред планинските продукти, произведени с истински и чисти суровини, които очаквано са и по-скъпи. Вероятно, няма как да е иначе в най-бедната държава на ЕС.

Фермерът не крие, че в началото е възлагал големи надежди на стандарта. Залепил логото му на “баничарката”, с която вози своите продукти до магазините и пазарите. Той продава домашно прясно, кисело мляко и кашкавал, което идва от 37-те крави, които отглежда в планината.

Фермата му се намира в с. Съботковци, което е на 10 км от Габрово, на 5 км от Архитектурно-исторически резерват “Боженци” и на 42 км от Велико Търново. Има и овце и коне. За да са сигурни потребителите, че получават най-високо качество, Петър поставя на опаковката на всеки свой продукт мобилния си телефон. Скоро обаче остава разочарован от този подход. Телефонът звъни и потребителите го питат защо каймакът на млякото, продавано от него е жълт, а в магазина е бял като самото мляко.

“Имам чувството, че хората все едно никога не са живели на село и не знаят цвета на каймака на домашното мляко”, казва той.

Друг въпрос по телефона е защо сиренето е по-меко и с неправилна форма и не е твърдо като тебешир. Започва дълго обяснение, че фермерското сирене, в което липсват консерванти, е такова. Друг въпрос е защо кашкавалът в магазина е жълт, а купеният от фермата му бледнее. Петър обяснява дълго, че зреенето на кашкавала е по-дълъг процес и скоро в хладилника на купувача кашкавалът ще стане отново жълт.

Разочарован от “Планински продукт” се оказва и производителят на мед Петко Симеонов. Той също се отказал вече да слага логото “Планински продукт” на меда си.

“Този стандарт не се разпознава от потребителите. Ако министерство на земеделието бе направило някаква рекламна кампания, както обещаваше, ние като бранш можеше да се включим”, казва той пред EURACTIV България.

Неговите кошери са разположени в Искърското дефиле, в района на Владо Тричков. Експерти от министерство на земеделието коментираха пред EURACTIV България, че държавата нормативно е създала всички условия за новия продукт, но популяризирането е работа на самите фермери именно чрез техните продукти. Отделно, ако държавата се включи в подобна реклама могло да се приеме и за непозволена държавна помощ.

Трима фермери за повече от година

Фактът, че фермерите нямат желание да работят по стандарта, се потвърждава и от официалните регистри. Вероятно голяма част от тях дори не знаят за съществуването му. Проверка на EURACTIV България показва, че за година само трима фермери са лицензирани за работа по стандарта. Това са двама производители от Враца, отглеждащи зеленчуци и още един от Кюстендил, произвеждащ череши и сливи.

Сред земеделците битуват и съмнения, че стандартът е “забравен” от настоящата власт, защото се появи у нас благодарение на опозицията. Внедряването му е инициатива на вече бившия евродепутат от БСП – Момчил Ненков. Още преди година той обясни, че подобен стандарт от 2014 г. се прилага за продукти на пазарите на Румъния, Германия, Италия и Австрия.

Още тогава ЕК лансира идеята си в бъдеще да направи едно общо лого за всички продукти, които идват от планинските региони на ЕС, ако пилотните примери се окажат работещи и търсени от потребителите. Е, поне засега България няма да допринесе в тази посока.

Браншови стандарт за овце и кози

Идеята за създаване на качествена фермерска храна за потребителите се разработва вече над две години от Националната асоциация на овцевъдите и козевъдите в България, в която членуват 2300 фермери.

Председателят й Симеон Караколев готви т.нар. браншови стандарт, който да казва на потребителя, че продуктът е произведен от суровини, дошли от български ферми.

“Стандартът ще е за млечни и месни стоки и ще гарантира, че на потребителя се предлага първокачествено овче и козе мляко, сирене и месо, дошло от пасищата на България”, уточнява той.

Плановете му били първите продукти от него да се появят още тази година, но пандемията замразила инициативата. В детайли, идеята е продуктите по стандарт да се произвеждат само от истинско фермерско мляко, идващо от стопанствата на членовете на асоциацията. То ще се преработва на ишлеме в предприятия – мандри, като плановете са те да са в Омуртаг и в Хасково.

Фермерите обясняват, че в мандрата няма да се промени качеството на суровината, която са дали за преработка, защото те ще преработват млякото. Асоциацията в момента е отворена за партньорство с инвеститори за по-бързото реализиране на идеята.

Фермерите: Нека има повече изисквания за цеховете

Започвайки да се вглеждат в бъдещата стратегия на ЕС – “От фермата до трапезата”, фермерите подкрепят заложените в нея т.нар. “по-къси доставки”. Това е най-краткият и бърз начин продуктите да стигнат от фермата до магазините. Те обаче изказват съображения, че изискванията са по-високи към земеделските производители в сравнение с тези за преработвателите, които превръщат суровината им в храни.

“Не може да се поставя само акцентът върху производителите. Ние ще намаляваме пестициди, стремим се да произвеждаме чисто производство, повече “био”, но цялата тази суровина след това отива в преработвателните цехове на конвенционалните предприятия, където тази продукция се тъпче с консерванти и така стига до потребителя. Какъв е смисълът?”, попита риторично пред EURACTIV България

Мариана Милтенова от Съюза на градинарите в България. Тя смята, че приоритетно трябва да се продава българска продукция, вместо да се докарват, например череши от Италия или Испания. И добави, че освен икономическите загуби това вреди на околната среда, защото дългата доставка замърсява въздуха.

По думите й така и ЕС трудно ще постигне целта си до 2050 г. за климатично неутрална икономика.

Бившият аграрен зам.-министър Светлана Боянова посочи пред EURACTIV България, че не са основателни притесненията, че няма да има достатъчно изисквания към преработвателните предприятия. Тя се мотивира, като директно цитира текст от стратегията “От фермата до трапезата”.

“Секторът на хранително-вкусовата промишленост и търговията на дребно трябва да зададе посоката чрез увеличаване на наличността и достъпността до здравословните, устойчиви хранителни варианти за редуциране на цялостния отпечатък на хранителната система върху околната среда. За да насърчи това, Комисията ще разработи Кодекс на поведение на ЕС за отговорна бизнес и маркетингова практика, придружен от рамка за мониторинг. Кодексът ще бъде разработен съвместно с всички заинтересовани страни”, казва Боянова.

Тя коментира, че в бъдещия кодекс ЕК ще направи профили на хранителните съставки, които се преработват от предприятията с цел ограничава промоцията на храни с високо съдържание на мазнини, захари и сол. Тепърва предстои да видим дали властта, или земеделските производители ще се сетят да извадят от прахта “Планински продукт” и най-накрая да дадат истински живот за по-качествените продукти.

източник: Еuractiv.bg

 

 

Публикувана в РАЗСЛЕДВАНЕ
Етикети

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар

нагоре

Конзола за дебъг на Joomla!

Сесия

Информация за профила

Използвана памет

Заявки към базата данни