Четвъртък, 30 Юни 2022

Неделя, 06 Септември 2020 08:07

Честваме 135 години от Съединението на България

Днес честваме 135 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Кулминацията в националните чествания ще е тази вечер в Пловдив. Тържествената заря-проверка ще е пред паметника на Съединението от 20:30 часа. Ще присъства и президентът Румен Радев. 

По традиция празникът ще започне в катедралния храм „Света Богородица“, където митрополит Николай ще отслужи  благодарствен молебен.  Венци и цветя на признателност ще бъдат положени на паметника на Захарий Стоянов в Дондуковата градина и на паметната плоча на майор Райчо Николов.

 

Вечерта пред Военния клуб Комитет “Родолюбие” ще представи част от събитията от 6 септември 1885 година - завземането на конака и  арестуването на генерал губернатора Гаврил Кръстевич. Ще прозвучи и Възванието на Българския таен централен революционен комитет, с което се обявява, че Румелийското правителство е свалено и е провъзгласено Съединението на България, БНР, което ще предава пряко от Пловдив.

Тържества по повод 135-та годишнина от Съединението на България ще има днес и в пловдивските села Брестовица и Първенец, а гост на събитията ще бъде президентът Румен Радев.

В Брестовица държавният глава ще открие барелеф на Васил Левски във Влаховата къща, където е било едно от скривалищата на Дякона. След това държавният глава ще се включи в честванията  в Първенец, където е замислена и планирана каузата на Съединението.

По-късно президентът и кметът на община „Родопи“ Павел Михайлов ще поднесат цветя пред паметната плоча на мястото, където е взето решението за Съединението и ще се включат в тържествено шествие по случай събитието. Участие в него ще вземат и представители на комитет „Родолюбие“, които пред читалището в центъра на Първенец ще направят възстановка на събитията от 1885 година.

Тази вечер от 19 часа ще потегли „Национален поход за Съединение“

Преди  тържествената заря-проверка от ще се състои  и “Национален поход за Съединение”, в който се очаква да се включат родолюбиви българи от цялата страна. Целта - да се покаже, че въпреки разделенията, обществото е способно да се обединява около националните каузи, уточняват организаторите му.

Шествието ще потегли от площад „Централен“ и ще премине през бул. „Цар Борис III Обединител“, моста на Панаира, бул. „България“ и по бул. „Руски“ до бул. „Шести септември“. По целия маршрут участниците ще носят 50 метров национален флаг, изработен специално за събитието.

Промяна на движението в Пловдив

От 18 часа до полунощ във връзка с тържествените прояви в Пловдив ще бъде спряно движението по бул. „Шести септември” в участъка от  кръстовището  с  бул. „Руски” до кръстовището с бул. „Цар Борис III Обединител”.

Гражданите ще бъдат допускани до площада от 18:30 часа през три контролно-пропускателни пункта. Няма да се допускат хора, носещи опасни предмети и такива в нетрезво състояние.

От 16 до 22 часа се забранява използването на дронове в зоната тържественото честване.

 Файл:Syedinena Bylgaria - Litografia na N.Pavlovich.JPG – Уикипедия

История на Съединението

6 септември 1885 г. е забележителна дата в историята на България. Съединението на България е актът на фактическо обединение на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885 г. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК).

Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември 1885 г., подкрепен от българския княз Александър Първи.

Българският народ отхвърля една несправедливост, наложена от Великите сили през юни 1878 г. С този акт и успешната му защита българите постигат първия етап от националното си обединение и ревизията на Берлинския договор. Берлинският конгрес от 1878 г. разделя България на Княжество България и Източна Румелия. Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи.

Първите опити за осъществяване на тази задача се предприемат още през 1880 г. През 1884 г. въпросът за присъединяването на Източна Румелия към Княжество България отново излиза на преден план, но и този път не може да бъде решен.

Борбата взема организиран характер след учредяването на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) в Пловдив през февруари 1885 г. Той се нагърбва с изпълнението на задачата само с революционни средства, по примера на дейците на Априлското въстание през 1876 г.

През лятото на 1885 г. е избран нов състав на БТЦРК, който, без да се отказва от подготовката на масова революционна борба, издига лозунга за обединение на Южна и Северна България под скиптъра на княз Александър I Батенберг. Предприемат се бързи действия за спечелване на някои командири на Източнорумелийската милиция.

Решено е акцията да се проведе към средата на септември 1885 г., но започналите големи демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се ускори. Дава се заповед на 5 срещу 6 септември формираните в околните на Пловдив села и градове чети да се отправят към областния център.

В Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.

Свързани статии (по етикет)

  • Неделя, 06 Септември 2020 08:07
    Президентът Румен Радев: Резолюцията развенча пропагандната риторика на управляващите

    Вихри се управление, което подкопава устоите на правовата държава и спира на практика нашето развитие, заяви държавният глава

  • Неделя, 06 Септември 2020 08:07
    Президентът в Девин: Трябва да сме единни във всяка достойна кауза

    Днec cклaнямe глaви прeд гeрoичнaтa caмoжeртвa нa хилядитe бългaрcки oфицeри, вoйници и дoбрoвoлци, кoитo прeз пaмeтнaтa 1912 г. oтдaдoхa живoтa cи, вoдeни oт cвeщeн дълг дa дaрят cвoбoдa и нaдeждa нa cвoитe кръвни брaтя и cecтри, ocтaнaли извън прeдeлитe нa рoдинaтa. Тoвa зaяви прeзидeнтът Румeн Рaдeв в cлoвoтo cи пo cлучaй oтбeлязвaнeтo нa 108 гoдини oт ocвoбoждeниeтo нa Дeвин и рeгиoнa.

  • Неделя, 06 Септември 2020 08:07
    ЕП отхвърли поправките за президента в резюлюцията за България

    Европейският парламент отхвърли внесените поправки, които визираха българския президент в проекторезолюцията за ситуацията на върховенството на закона в България.

    С гласовете на социалистите, либералите и зелените, евродепутатите отхвърлиха предложенията, които целяха в текста за корупция по високите етажи на властта към премиера да бъде добавен и президентът на България, предаде БНР.

    Не бе прието и предложението да се добави текст за връзките между чужди разузнавателни служби и съветници на президента, както и да се приветства решението на българското правителство да изгони дипломати, за които се твърди, че са провеждали военен шпионаж и са събирали информация,  която представлява държавна тайна, за да я предадат на трета държава.

Оставете коментар

Конзола за дебъг на Joomla!

Сесия

Информация за профила

Използвана памет

Заявки към базата данни