Вторник, 21 Март 2023

Събота, 29 Октомври 2016 09:56

За паметта на Николай Петев

Здрасти баща ми. Не съм ти писал отдавна. Не знам защо така стана, не се оправдавам, но нещо все по трудно събирам сили за тези писма. Три години минаха от както те няма.
Ако е млад човек ще каже, много време еййй, а ако е като мен, просто си вика, брей, като миг това време мина!
Няма да те питам, ти какво правиш, как си?
И други хора ще четат това писмо и току виж и двама ни помислили за луди. Хората, както знаеш по-добре от мен баща ми, са страхливи. Те мислят, че смъртта е край, а живота начало. И знаеш ли защо така мислят? Защото не помня времето преди това. То Борисов не помни преди 15 години какъв беше, а нашите, живота след смъртта заради условности затриват.
Ех човешка услужливост!

Да ти кажа баща ми, убеден съм, че след иронията, Господ първо способността ни да помним е измислил. И той е искал да се смее! А видно е, че и чувство за хумор още тогава е имал. Щото то Рая, май някой с такова чувство го е измислил. Иначе защо ябълки само там ще има?!
Какво да ти разкажа баща ми?
Аз съм добре. Малко килограми качих, но поне формален, май още не съм станал.
Жените ти, не ги знам как са. Само първата, майка ми, виждам. Добре е. Превежда. С едни сайтове съм се хванал и тя жената, цял живот ми помага. Не и е лесно. Особено след като дядо ми Георги почина. Знаеш го какъв голям мъж беше. Светът потъва, а той, дали съм ял ме пита. Умря в съня си. Свит, но спокоен. Не като теб, до последно за тоз живот да драпа!
Друго какво да ти кажа баща ми?
За писателите, най-добре също не ме питай. И сам можеш да разбереш, че не пишат. С политика и с имоти продължават да се занимават. Като виц са. Ама дори и него нещат да напишат.
Виж обаче с твоето любимо БСП нещата вървят. Накъде вървят, идея нямам! Издигнаха сега един генерал за президент. Не, не го познаваш. Не е от партията, но е летец. Знаеш ги тез твоите, още мислят, че щом е генерал, очите му ще са сини, а сърцето - червено. Как да ти кажа, продължават в стари стихове да живеят.
Видях Стефан веднъж в парламента. И той е болен. Ходи бавно, гледа, и май и той все по-малко вярва. Спря ме веднъж и вика: "Ей Василе, гроба на баща си да оправиш! Може ли такова нещо?! Какви деца сте вие бе?!"
Обича си те той. Голям човек е, а всички за актьор го мислят.
Няма да те лъжа баща ми. Малко срам тогава ме хвана. Владимир обаче го оправи. Дори едни 200 лева още имам да му давам.
Другите ти приятели, и те като гледам, добре са. Чичо Павел е малко болен, но нали го знаеш, до край няма да си го признава. Емо, Дима и професора, и те са добре. Борят се както могат. Левчев и той май е доста болен. В стихове обаче, тяло не умира, знаеш го поета.
Иначе, сега, бежанци най-много има. А покрай тях, и много национална глупост има.
Местан, не знаеш, май шпионин се оказа. Не смее никой в лицето обаче да му го каже, за да не се обиди човека.
В Дебнево скоро не съм ходил. Много на теб там ми мирише. От книгите, та дори малкия бор в двора, на теб ми прилича. А къщата цялата, все за семейството ни иска да говори. Като че ли, има нещо важно да каже?!
Сливите не съм ги гледал. Владимир ходи нещо да бере, ракия да прави. Не знам, помага ли, но аз минало в бутилка не пия.
И още една последна клюка да ти кажа баща ми. Твоята приятелка Ирина, за малко шеф на ООН да стане. Пожарникарят обаче я хакна. Пусна оназ Кристалина, а тя в Ню Йорк, грозния си псевдошопски нрав заведе. Накратко, пак се поизложихме баща ми.
Ами това е. Генерално. Ако стане нещо, ще ти пиша. Ако не, ще се видим.Ти не бързай да се връщаш. И аз няма да бързам да идвам. Не за друго, а заради думите на Чърчил баща ми. Май така го бе казал: Аз съм готов да се срещна със своя Създател. Друг е въпросът дали Създателят е готов за великото изпитание да се срещне с мен.
Не се правя на Чърчил баща ми! Просто времето е такова. Вече и Господ трябва да бъде щаден...
Хайде, лека! Ако пък решиш по кафе да пием. Знаеш къде съм.

Оставете коментар

Конзола за дебъг на Joomla!

Сесия

Информация за профила

Използвана памет

Заявки към базата данни