Вторник, 21 Март 2023

Понеделник, 26 Декември 2016 11:11

За човечността, морала и политиката

Недоумявам и не мога да се опомня, когато чуя, видя или прочета, че някой - без значение кой е той, изпитва и изразява радостта си от факта, че едни хора трагично са загинали. И че съществуват обосновани съмнения, че тая смърт е продукт на нечия воля.


Ето, чета тук, че високопоставени украински журналисти и съветници на ръководството на тая измислена държава потриват доволно мръсните си ръчища и се радват на гибелта на руския самолет и пътниците му.
В тая мръснишка пропаганда се включиха и част от нашенските мръсници и мекерета.
Трагедията с тоя Ту-154, на борда на който загинаха близо 100 човека артисти, журналисти и висши военни, заедно с екипажа на машината, едва ли някога ще се изясни и едва ли някога ще научим истинските причини за кървавата саморазправа с едни невинни сами по себе си неповторими хора и таланти.
Не знам дали някога Академичния ансамбъл за песни и танци на руската армия "Александров" ще успее да се възстанови в цялото си величие. Знам само, че един такъв ансамбъл, който между другото няма аналог, се създава много трудно и изисква титанични усилия, за да бъде съграден и да просъществува толкова много години. Няма значение дали е обслужвал една или друга идеология. Говоря ви за необозримия ресурс, вложен в създаването на един такъв проект, както сега е модно да се казва. И ако този ансамбъл в голямата си част е бил взривен и убит поради волята на някой фанатизиран идиот, изрод, урод и чудовище, човечеството няма бъдеще.
Повярвайте ми! Днес светът за втори път застреля Джон Ленън. И не знам за кой път уби поредния си гений и спасител.
Любомир Кольовски
Фейсбук

Оставете коментар

Конзола за дебъг на Joomla!

Сесия

Информация за профила

Използвана памет

Заявки към базата данни