Понеделник, 29 Май 2023

Петък, 10 Април 2020 11:44

„Понякога не е важно къде ще отидеш. Достатъчно е просто да си тръгнеш.”

Днес един от най-големите и най-чаровни актьори в световното кино – Омар Шариф – щеше да навърши 88 години!

Омар Шариф (роден като Мишел Шахуб) е роден на 10 април 1932 г. в Египет. Родителите му решават, че синът им трябва да получи католическо образование. Учи във Victoria College в Александрия, а по-късно специализира математика и физика в университета в Кайро. След като завършва, Мrшел започва да помага в семейния бизнес.

На снимачната площадка на дебютния си филм Мишел Шахуб се запознава с Фатен Хамама и двамата се влюбват. Но за да сключат брак, Шахуб трябва да приеме исляма. Прави го и сменя името си на Омар ал-Шариф. Ражда им се дете – Тарек Шариф. Омар и Фатен се развеждат през 1974 г., а актьорът никога повече не се жени.

В началото на своята филмова кариера Мишел Шахуб пробива в родината си. На снимачната площадка  се запознава с Фатен Хамама и двамата се влюбват. Но за да сключат брак, Шахуб трябва да приеме исляма. Прави го и сменя името си на Омар ал-Шариф. (От този брак е и единственото дете на Омар синът му Тарек Шариф. Омар и Фатен се развеждат през 1974 г., а актьорът никога повече не се жени.) Дебютът му е през 1954 г. със "Siraa Fil-Wadi". През 1956 г. се снима в малка роля във френско-италианската продукция "The Lebanese Mission", а две години по-късно отново е част от европейски филм - "Goha", където малка роля има и Клаудия Кардинале. През 1959 г. се снима с тогавашната си съпруга Фатен в "Lady of the Castle". От началото на кариерата му до края на 50-те години Омар Шариф се снима в 15 заглавия.

През 1961 г. отново с жена си участва в арабската продукция "The River of Love". Истинският пробив на египтянина идва с ролята му в "Лорънс Арабски" с Питър О'Тул, за която е номиниран за "Оскар" за най-добра поддържаща мъжка роля. След впечатлението, което прави, Шариф става световноизвестен. През 1964 г. е част от актьорския екип в "The Fall of the Roman Empire", със София Лорен, Кристофър Плъмър и др. Същата година е премиерата на "Behold a Pale Horse" с Антъни Куин.

В края на 1964 г. излиза "The Yellow Rolls-Royce" с Ингрид Бергман, Шърли Маклейн, Жана Моро, Ален Делон и др. През 1965 г. Шариф отново си партнира с Антъни Куин в "Marco the Magnificent". Същата година актьорът прави още един фурор с изпълнението си в "Доктор Живаго". Две години по-късно излиза "The Night of the Generals" с Питър О'Тул, а по-късно през 1967 г. Омар и София Лорен отново са заедно в "More Than a Miracle". През 1968 г. е премиерата на "Funny Girl" с Барбра Стрейзанд, както и на "Mayerling" с Катрин Деньов. До края на 60-те години се снима още в "Mackenna's Gold", "The Appointment" и "Che!".

70-те години започват с "The Last Valley" с Майкъл Кейн, "The Horsemen" и "The Burglars" с Жан-Пол Белмондо. През 1974 г. излиза "The Tamarind Seed" с Джули Андрюс, а малко по-късно същата година е премиерата на "Juggernaut" с Антъни Хопкинс. През 1975 г. по кината тръгва "Funny Lady" с Барбра Стрейзанд, Джеймс Каан и др. В края на 70-те години Шариф отново се снима с Майкъл Кейн, този път в "Ashanti". През 1979 г. излиза още и "Bloodline" с Одри Хепбърн.

През 80-те години Омар Шариф продължава да се снима, макар и не чак толкова интензивно, колкото в началото. През 1980 г. излизат "The Baltimore Bullet" и "Oh Heavenly Dog". През 1984 г. Шариф с Вал Килмър в "Top Secret!", а четири години по-късно е премиерата на "Les possedes" на Анджей Вайда. През 80-те и особено през 90-те години актьорът все по-често приема роли в телевизията. Това не му пречи обаче да снима и в киното. През 1990 г. излиза "The Rainbow Thief" с Питър О'Тул, а година по-късно Шариф играе редом до Клаудия Кардинале в "Mother". През 1999 г. Шариф е част от актьорския екип на "13-ят войн" с Антонио Бандерас.

В началото на новия милениум чаровникът продължава да снима - главната роля в "Господин Ибрахим и цветята на Корана" (2003). През 2004 г. се снима в "Hidalgo" с Виго Мортенсен. Засега последните участия на Омар Шариф са в "Една нощ на Краля" (2006) с Питър О'Тул, "10 000 пр.н.е." (2008) на Роланд Емерих, "Hassan wa Morcus" (2008), "The Traveller" (2009) и "I Forgot to Tell You" (2009).

Когато става въпрос за Омар Шариф, не трябва да се пренебрегват неговите умения в бриджа. През 70-те и 80-те години той води колонка за бридж във вестник Chicago Tribune. Освен това е автор на няколко книги по темата, а от 1992 г. съществува и компютърната игра "Omar Sharif Bridge".

В последните години страдаше от болестта на Алцхаймер и напусна този свят през 2015 г., но той никога няма да слезе от екрана. Ролите му остават незабравими и неподвластни на времето. От славата Омар Шариф никога няма да си тръгне, защото тя продължава да го следва неотстъпно.

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар

Конзола за дебъг на Joomla!

Сесия

Информация за профила

Използвана памет

Заявки към базата данни