Понеделник, 29 Май 2023

Сряда, 22 Април 2020 13:00

Само за твоя вкус ми е жалко...

Днес честваме 100 години от рождението на Валери Петров – малкият Огромен човек, засял в нивата на нашата литература златни вечни зърна

НЕ, ТОЙ НЕ РЕВНУВА

Валери Петров

 

Днеска съм с музика много зает,

дано никой другар не ме дири.

Все тъй весела двайсет пъти подред

единствената ми плоча свири.

 

А ти сигур трепериш, че аз със бръснача

ще те издебна в гъстия мрак

и насечена, в куфар, с дни ще те влача

от хотел на хотел и от влак на влак.

 

Но аз съм зает с грамофонни игли.

Аз ги сменям редовно и вещо.

Както виждаш, нищо не ме боли...

Или, съвсем мъничко нещо...

 

Долу продават, уви, лимонади,

а нямам вече конячен запас.

Но ти не ми каза откъде го извади

този пътуващ контрабас.

 

Със свойте мустачки и своя поклон

той е неотразим, трябва да признаем.

А плата на този зелен панталон

от кой билярд го е взел назаем?

 

А какви нови триетажни подметки!

Моите почитания. Те струват пари.

И, знаеш ли, въпреки тези качества редки,

аз не го презирам дори.

 

Но ти се излагаш, мой ангел красив,

само за твоя вкус ми е жалко.

Иначе, не бих имал нищо против...

Или може би съвсем малко...

 

Кажи ми шест думи - Това бе техника

за нашия водопровод. -

Аз не ще се усъмня в тех никак

чак до края на своя живот.

 

Но ти не казваш тези думи, нали?

Аз слушам на старото си место

и мисля, че тез грамофонни игли

няма нужда да се сменят тъй често.

 

Фабрикантите лъжат. Няма никаква нужда.

Няма нужда и жени да сечем.

И въобще ревността ми е съвсем чужда...

Или почти съвсем.

 

AFISH.BG

 

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар

Конзола за дебъг на Joomla!

Сесия

Информация за профила

Използвана памет

Заявки към базата данни