Четвъртък, 08 Юни 2023

Четвъртък, 23 Април 2020 13:13

„Човек прави усилие само при нова любов и се бои само от това, което не познава…”

„Човек прави усилие само при нова любов и се бои само от това, което не познава…”

Морис Дрюон и цитати от поредицата на Дюрон „Прокълнатите крале”

Морис Дрюон (23.04.1923 – 14.04.2009) произхожда от известна руско-еврейска търговска фамилия в Оренбург, която през 1908 г. напуска Русия и се установява в Ница.

Баща му Лазар Самуилович Кесел се самоубива, когато малкият Морис е едва на две години и поовина. Впоследствие майката се омъжва за Роже Дрюон и бъдещият писател приема фамилията на втория си баща.

Голямо влияние върху начинаещия творец оказва неговият чичо, братът на баща му, Жозеф (Йосиф) Кесел – писател, журналист и герой от Френската съпротива. Заедно с вуйчо си младият Дрюон пише през 1943 г. текста на „Песента на партизаните“, превърнала се в химн на френската Съпротива по времето на Втората световна война. С решение на Министерството на културата на Франция от 2006 г. ръкописът на „Песента“ е признат за исторически паметник.

Морис Дрюон става световно известен с поредицата си от исторически романи в стила на Александър Дюма - баща, издадени през 50-те години – „Прокълнатите крале“. С тях става един от малкото западни автори, превеждани и масово издавани през 70-те и 80-те години в страните отвъд бившата Желязна завеса.

Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)

Писателят посвещава голяма част от живота си на чистотата и защитата на френския език, член е на Френската академия от 1966 г., а през 2006 г., по време на посещение в родината на своите родители, става член на Руската академия на науките като признание за важния му принос му в развитието на съвременните руско-френски връзки и за създаването сред френските интелектуалци на положителен образ на Русия.

Морис Дрюон е един от родените на 23 април, които стават достатъчно добра причина датата да бъде обявена от ЮНЕСКО за Международен ден на книгата и авторското право.

Предлагаме ви цитати от поредицата на Дюрон „Прокълнатите крале”:

Всеки може да сгреши, никой от нас не е вършил само похвални неща.

Щастието, давано по малко и винаги обвито в дрипите на измамата, скоро се превръща в терзание.

Подлостта започва, когато ти заплащат враговете.

Финансистите имат не по-малко въображение от пълководците и зле ги познаваме, ако мислим, че се водят единствено то жажда за печалба. Сметките им често прикриват абстрактни мечти за власт.

Колкото по-големи са нещастията, толкова по-дълбоки са корените им.

Лошо обичаш хората, които обичаш, ако искаш да ги направиш щастливи против волята им.

Младите лесно си създават примери за подражание.

Младостта не се отказва лесно от своите амбиции.

…На война времето и бързината са толкова важни, колкото и числеността, а понякога дори по-важни.

Навикът в любовта разваля характерите.

Всяка влюбена жена се отличава по походката, дори в гръб.

Всяка несправедлива постъпка, извършена за справедлива кауза, нови в себе си своето проклятие.

Да затвориш насила нечия уста, не значи да премахнеш оскърблението, което тя е произнесла.

Делото на държавника никога не е завършено.

До насилие прибягват хора, които не могат да мислят.

Докато човек е жив, никога не е загубил всичко…

…Животът е достоен и смислен само ако човек посвети сили и разума си на някакво велико дело, с което може да слее личността си.

Ако искаш една тайна да бъде запазена, просто не я записваш, това е. Беше недоволен от всичко и от всички, защото всъщност беше недоволен от себе си.

В крайна сметка всеки се сражава най-добре с оръжието, което му е присъщо.

Великата ненавист изисква равностоен противник.

Знам, че не се гледа добре на хора с моя вкус, но си е мой и се придържам към него.

Има два вида суеверни хора: едните не споменават никога бедата от страх да не я привлекат, а другите се надяват, че ще я отклонят, като й отдават дан с думи. —

Когато величаем победения, извисяваме победата си.

Когато един съпруг ненавижда жена си, съвсем естествено я смята за виновна във всичко.

Но колкото и удивителна да е нечия съдба, тя изглежда такава само за ония, които я гледат отстрани.

Няма остаряло и съвременно мислене. Има само мисъл от една страна, а от другата – глупост.

AFISH.BG

 

Публикувана в Afishbg
Етикети

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар

нагоре

Конзола за дебъг на Joomla!

Сесия

Информация за профила

Използвана памет

Заявки към базата данни