Неделя, 14 Август 2022

Вторник, 19 Май 2020 14:23

Дени Дидро: Не се впускайте в обяснения, ако искате да бъдете разбрани

Избрани цитати от френския писател, философ, памфлетист и критик

Френският писател, философ, памфлетист и критик Дени Дидро е роден на 5 октомври 1713 г. Той е оставил следа във всички области, до които се е докоснал. Живее във век, когато се очертава типът интелектуалец, преживяващ от перото си. Именно тогава журналистиката се утвърждава като професия.

„Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите“ е шедьовърът в историята на културата. Въпреки че не е само негово дело, Енциклопедията носи силния отпечатък на Дидро. През 1745 г. той е нает като преводач, организатор и ръководител на това начинание. Четири години по-късно е затворен заради написан от него памфлет, но за да не спре работата по съставянето на Енциклопедията, го освобождават. Работата е толкова мъчителна и непризнателна, че един след друг от нея се отказват Даламбер, Волтер и Русо. Само Дидро устоява докрай. Той притежавал усета за компромис – смесица от унижение и любов към работата, заради която, винаги когато се е налагало, бил готов да преглътне горчивия хап. При това Енциклопедията е трябвало да бъде създадена, без да черпи информация от съществуващите вече енциклопедии. И още: тя трябвало да бъде направена бързо, защото познанията стремглаво се развивали.

При появата на втория том Енциклопедията е забранена от Кралския съвет, тъй като рушала авторитета на краля и внушавала идеи за бунт и независимост. Шефът на цензурата Малерб предупреждава Дидро, че ще бъде направен обиск в кабинета му. Преди той самият да издаде заповедта за обиск, тайно прибира всички книжа в собствената си къща. За да продължи издаването на този огромен труд, се наложило някои от рубриките да бъдат променени.

Философският гений на Дени Дидро се разгръща и в дейността му на писател и социален критик. Не напразно наричат романа му „Монахинята“ енциклопедичен. Това е анализ на движението на най-фините механизми в човешката душа с морализаторска цел. Дидро не описва чувствата, а външните им изяви. За него душата е винаги свързана с тялото, психологията – с биологията. Схващането, че „Монахинята“ е безпътен роман, е една от онези велики глупости, които обикновено съществуват дълго. Всъщност той днес се смята за един модерен психологически и социален роман. Същото се отнася и за едно друго произведение на Дидро – „Племенникът на Рамо“. Служейки си с един нетипичен за романа похват – диалога, в сатиричен и ироничен план авторът критикува в него старото общество. Дени Дидро е посветил целия си живот в служба на истината и правдата. Той е най-яркият изразител на революционната идеология на третото съсловие във Франция през 18 век; пряк потомък на универсално образованите, на всестранно надарените хора от епохата на Възраждането. Той в буквалния смисъл е оказал влияние върху всички области на знанието. Дидро и неговите саратници са свързвали надеждите си за обновяване на обществения живот не като последователни революционери, а чрез реформи – с широка програма за философско-научно и политическо просвещение – на монархията и на народните маси.

Winbet - победата е на върха на пръстите! (18+)

Дени Дидро произхожда от работещите слоеве, син е на занаятчия. Първоначалното си образование получава в йезуитско училище, след което завършва едно от най-добрите светски училища в Париж и застава в редовете на разночинната интелигенция. Теоретичните му схващания се формират под влияние на Спиноза, Хобс, Нютон и други философи и учени. От деизъм преминава към открит и решителен материализъм и атеизъм. Най-крупните му философски произведения са „Писмо за слепите за назидание на зрящите“, „Мисли за обяснение на природата“, „Разговор между Даламбер и Дидро“ . Книгите му са осъдени от Парижкия парламент на изгаряне. Разчитайки на добрата воля на просветените монарси, Дени Дидро приема поканата Екатерина ІІ, заминава за Петербург и разработва широки планове за стопанското развитие и народната просвета в Русия. Настоятелно съветва Екатерина да отмени крепостното право.

Дени Дидро умира на 31 юли 1784 г. на 71-а годишна възраст.

 

Представяме ви избрани цитати от автора:

„Добрият стил се крие в сърцето.“

„Добродетелта е нещо прекрасно – и добрите, и лошите се изказват за нея с добро. Защото тя е изгодна и за първите, и за вторите.“

„Дори и лъжата да бъде полезна за определен период, то с течение на времето тя неизбежно се оказва вредна. Обратно, правдата с течение на времето се оказва полезна, въпреки че за момента може да носи вреда.“

„Дълбоките мисли са железни гвоздеи, вбити в ума така, че с нищо не могат да се изтръгнат.“

„Жените се ненавиждат една друга и въпреки това до една взаимно се защитават.“

„Жените пият ласкателни лъжи на цели глътки, а горчивата истина – на капки.“

„Животът на злите хора е пълен с тревоги.“

„За да трогнеш, не е нужно да бъдеш силно трогнат.“

„Изкуството се състои в това да се намери необикновеното в обикновеното и обикновеното в необикновеното.“

„Искреността е майка на истината и етикет на честния човек.“

„Истинската демокрация лесно преминава в анархия.“

„Книгите, които прелистваме най-малко и с най-голямо пристрастие, са книгите на нашите колеги.“

„Когато мъжете се отнасят неуважително към една жена, това почти винаги показва, че първа тя се е увлякла в общуването с тях.“

„Любовта често отнема разума на този, който го има, и дава на онзи, който го няма.“

„Манастирът е тъмница, където биват хвърлени тези, които обществото е изхвърлило зад борда.“

„Музите са жени и затова не винаги даряват със свята благосклонност онези, които най-упорито от всички се домогват до тях.“

„Най-голям автор е този, който оставя колкото се може по-малко на въображението на актьора.“

„Най-голямото изкуство се състои в това то да бъде скривано.“

„Народ, който мисли, че честен го прави вярата, а не добрите закони, ми се струва доста изостанал.“

„Не Бог е създал хората по свой образ и подобие, а хората ежедневно го създават по свой. Богът на мохамеданина не е същият като Богът на християнина. Богът на протестантите не е същия като богът на католика. Богът на възрастния се различава от Бога на детето и от Бога на старите хора.“

„Не се впускайте в обяснения, ако искате да бъдете разбрани.“

„Невежеството и безразличието са двете меки възглавници за твърдите глави.“

„Нито в една епоха и нито за една нация религиозните мнения не са послужили като основа за националните нрави. Боговете, пред които са се покланяли древните гърци и римляни, най-чистите хора на земята, са били най-обикновени мошеници.“

„Няма такъв ъгъл на този свят, където различията в религиозните виждания да не оросяват с кръв земята.“

„По-добре е да се изтъркаш, отколкото да ръждясаш.“

„Правилата водят изкуството към рутина.“

„Революция, отложена с един ден, може да не се извърши изобщо.“

„Хората престават да мислят, когато престанат да четат.“

 

AFISH.BG

 

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар

Конзола за дебъг на Joomla!

Сесия

Информация за профила

Използвана памет

Заявки към базата данни