Неделя, 03 Юли 2022

Понеделник, 08 Юни 2020 09:41

Шуман – романтикът, който промени музиката

„Наследникът“ на Шуберт се ражда на днешната дата, 8 юни, през 1810 година

Роберт Шуман принадлежи на 2-то поколение романтици. Още по-остро е усещал разликата между фината, чувствителна натура на художника и заобикалящия го свят. Това оказва влияние и върху творчеството му. Музиката на Шуман се отличава с особен и остър психологизъм, който прониква дълбоко в духовното състояние на човека. Много точно е отразил в музиката си сменянето на тези състояния. В повечето от тях е отразил своята двойствена натура.

Роден в Цвикау (Саксония) на 8 юни 1810 година, Шуман взима първите си уроци по музика при местния органист. На 10 години започва да съчинява както хорова, така и оркестърна музика. Посещава гимназията в родния си град, където се запознава с произведенията на Байрон и Жан Пол (И. П. Рихтер), ставайки техен голям почитател. В последствие настроенията и образите от тези романтични творби се отразяват на музикалното му творчество.

През 1828 постъпва в Лайпцигския университет, а следващата година се премества в Хайделбергския. Шуман искал да стане адвокат, но музиката все го привличала, и успехите му в занятията по пиано са го накарали да се замисли за кариера като концертиращ пианист. През 1830 г. той получил разрешение от майка си да се посвети изцяло на музиката и се върнал в Лайпциг, където се надявал на намери подходящ учител. Там Шуман започнал на взима уроци по пиано при Ф. Вика и композиране - при Г. Дорн. Стремейки се да стане голям виртуоз, работел с голямо упорство, заради което по-късно го сполетява беда: експериментирайки с механично устройство за укрепване мускулите на ръцете, си наранил много лошо палеца и мечтите му за професионална кариера като пианист бързо се изпарили. Тогава Шуман сериозно започнал да се занимава с композиране и едновременно с това и с музикална критика.

Намирайки помощ и сътрудничество, през 1834 г. Шуман успява да основе едно от най-добрите музикални издания в страната по онова време – „Нов музикален вестник”, чийто редактор бил в течение на няколко години и в който често публикувал свои статии. Определял себе си като привърженик на новото и борец срещу отживелиците и консерватизма в изкуството.

По това време Шуман се влюбил в дъщерята на своя учител - Клара Вик, обещаваща пианистка. Младите влюбени сключили брак на 12 септември 1840 г. В този период композиторът написал най-хубавите песни от създаването на Романтизма в музиката (в годината на женитбата си създал около 140 песни). Годините съвместен живот на Шуман и Клара протекли щастливо. Родили им се осем деца. Шуман придружавал жена си в концертните ѝ обиколки, а тя от своя страна често изпълнявала неговата музика. Той продължил да съчинява и да преподава. В периода 1850 - 1853 буквално ръководил музикалния живот на Дюселдорф. Един ден през 1854 година, в следствие на тежка душевна болест, Шуман се опитал да се самоубие и се наложило да го настанят в клиника в Ендених, близо до Бон. Там и умира на 29 юли 1856 г.

Като композитор Шуман е бил отдаден с цялата си душа на романтизма. Младежките му литературни впечатления и импулсивния му темперамент се съчетали със силното му желание към нови изразни средства. Изпробвал силите си в почти всички основни музикални области, включително и в симфонията, операта и ораторията, но основни за него остават пияното и камерно вокалната сфера. Концертът му за пиано и оркестър и квинтетът за пиано също са големи шедьоври, и в нищо не отстъпват на редица други камерни произведения. Културното наследство на Шуман представлява безценно съкровище в света на музиката: открояват се лирическият цикъл Баби (Papillons), фантастичният Карнавал (Carnaval), прекрасните и напълно открити Симфонични етюди (tudes symphoniques) и мощната, но изпълнена с лиризъм Фантазия.

Песните на Шуман - кратки или дълги, самостоятелни или обединени в цикли - разкриват цял един нов свят от чувства с удивителна сила и искреност. В областта на немските художествени песни той справедливо е считан за наследник на Шуберт. Шумановите акомпанименти предявяват към изпълнителя специфични изисквания, а също така изискват дисциплина и от вокалиста. В самия край на песните, след завършване на вокалната част, Шуман често оставя на слушателя време за размишление, като вдъхновена импровизация по темата, изразена в стихове (например, в песента „ От първия път ще ми нанесеш удар” от цикъла „Любовта и животът на жената”). Понякога песните за пиано остават в незавършен каданс (както в добре известната песен „През красивият месец май" от цикъла Любовта на поета) или съдържат нов материал, развиващ мотивите от вокалната част. Такива способи са характерни като за отделната песен така и завсички великолепни цикли – Любовта и животът на жените (Frauen Liebe und Leben) по стихове на А. фон Шамисо и Любовта на поета (Dichterliebe) по стихове на любимия на Шуман Хайне.

Остротата на неговата критика, блестящото му и безпогрешно разбиране за добро и лошо в изкуството, се потвърждават в творческото му съревнование с Паганини (в два цикъла от етюди за пиано) или неговият принос към Лист – посвещение към неговите Фантазии. В момента, в който Шопен и Брамс, все още начинаещи музиканти, попадат в полезрението на Шуман, той им оказва своята безкористна подкрепа. Гениалността на Шуман се проявява в прямота и простота на израза. Тези качества се открояват най-ясно в най-добрите му съчинения, и в най-голяма степен в пиесите му за деца и в съчиненията, високо ценени от самия автор, изпълнени с обаяние.

Ето какво казвал композиторът за музиката:

„Винаги свири така, като че ли те слуша артист.“

„Във всички времена е имало лоши композитори и глупаци, които са ги хвалили.“

„Който не свири заедно с фортепианото, той не свири на него.“

„Не мисли, че старата музика е остаряла. Подобно на прекрасните и истински думи, никога не може да остарее прекрасната и истинска музика.“

„Нищо не е по-лесно от композирането! Трябва само да си спомниш една мелодия, която никой досега не е слушал.“

„Около веригата на правилата винаги трябва да бъде увита сребърната нишка на фантазията.“

„Представяй своята пиеса така, сякаш е пред твоите очи.“

„Пръстите трябва да създават на рояла това, което желае главата, а не обратното.“

„Талантът работи, а геният твори.“

„Ти си длъжен да обичаш не само един майстор. Те са толкова много.“

AFISH.BG

 

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар

Конзола за дебъг на Joomla!

Сесия

Информация за профила

Използвана памет

Заявки към базата данни