Вторник, 30 Май 2023

Четвъртък, 09 Юли 2020 08:17

Иван Вазов: Изливах съдържанието на моята душа в песен...

На днешната дата се ражда най-известният български писател – Иван Минчов Вазов. Той завинаги остава в историята с творбите си "Под игото", "Дядо Йоцо гледа", "Българският език", "Епопея на забравените" и много други.  Верен на стремежа си да съживи и поддържа патриотичния пламък в българските сърца, Вазов не се колебае да твори във всички жанрове на художествената литература

 

Ето какво каза сам за себе си в кратка автобиография:

„Родих се в Сопот на 1850 година.

Свърших трикласното училище там; следвах на 1867 година в четвърти клас на Пловдивската гимназия. По-горе не отидох… Чрез постоянно и безсистемно четене книги довърших - тъй да се рече - моето самообразование. Но в него останаха големи празнини…

Записах стихове - зачиракувах в поезията - от 18-та си година. От 20-годишната ми възраст се захвана периода на моите безконечни скитания из странство, имайки два неотлъчни другаря: бедността и вдъхновението. Нуждата и съдбата ме развождаха цели 25 години из Румъния, Турция, Русия, Гърция, Швейцария, Франция, Италия и пр., винаги сиромах, винаги богат със звучни рими и песни. 

От 1895 година, по-честит от Скитника евреин - аз видях края на моите странствания, познах вече мирен живот в София.

Но пак не патасах… творческият демон постоянно ми нашепваше: "Работи!" И аз работих и изливах съдържанието на моята душа в песен. Дадох всичко добро, каквото можах да дам на отечеството. Малко бе, но толкова имах.

През моя дълъг писателски живот имах и радости, и страдания. Първите бяха къси, скоропреходни, вторите бяха по-големи: аз понесох неизчислими удари, изтърпях болежки от немилостиви бодове на честолюбието и на вярата ми.

Но аз не клюмнах, все вървях напред, защото Стара планина, под чиито борове се родих и чист въздух дишах предаде на духа ми твърдостта на своите скали.

Но да не хуля Бога: 24 октомври т.г. чрез най-величавия начин ме обезщети, той освети с лучезарно слънце облачното небе на моята късна есен.“

 3 ноември 1920, И. Вазов 

Почитаме паметта на Иван Вазов с избрани цитати от „Под игото“, актуални и в наше време:

,,В критически минути куражът и присъствието на духа у едного магически действуват въз масата и я подчиняват. Тогава началник е оня, който поиска да бъде.“ 

,,Колкото за принципите на  социализма, с които ни угощавате, те не са за нашия стомах, българският здрав смисъл ги отхвърля и те нито сега, нито кога да е не могат да намерят почва в България.“

,,Един народ поробен, макар и безнадеждно, никога се не самоубива: той яде, пие и прави деца.“

,,На обида кървава – отмъщение страшно.“

,,Който повдига революция, всичко забравя.“

,,Които се карат, те се обичат.“

,,Страхът е най-висшата и безобразна форма на егоизма.“

,,Да знаеш да умираш – ето разковничето на победата.“

,,Наздраве, дружино! Кой що желае, господ да му даде; който нам злото мисли, господ да го очисти! Който нас мрази, по корем да се тътрази!“

,,Въобще нещастията на другите необходимо събуждат у дребните души три чувства: първо  -удивление, второ – вътрешно задоволство, че бедата не е на твоя глава; и, трето – скрито злорадство.“

,, -…никаква българска свобода не съществува.

-Не съществува, но ще я сдобием, приятелю мой.

-Как ще я сдобием?

-Като пием – отзова се някой иронически.

– Не, като се бием!“

,,Да имаш милост към немилостивите е така подло, както да я очакваш от тях.“

,,…България заслужава да се потрудим за нея.“

Снимка: Къща-музей "Иван Вазов" в София

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар

Конзола за дебъг на Joomla!

Сесия

Информация за профила

Използвана памет

Заявки към базата данни