Четвъртък, 08 Юни 2023

Петък, 18 Септември 2020 10:22

„Мокро, дъжд...“

Днес отбелязваме 75 години от рождението на голяма актриса Катя Паскалева

Последните ѝ думи, написани с големи букви, били „Мокро, дъжд...“ – малко преди да поеме дъх за последен път в Правителствена болница.

Катя Паскалева се ражда на 18 септември 1945 г. в Петрич, но цялото ѝ детство минава в Перник. Самата ѝ кариера започва с участието в самодейния театър, в който играят нейният баща и близки негови приятели. Седемгодишна е, когато се превъплъщава в образа на момче, син на партизанка.

Във ВИТИЗ я приемат през 1963-а. Тогава тя става част от имената, дали облик на българското съвременно кино и театър: Стефан Данаилов, Стефан Мавродиев, Руси Чанев, Марин Янев, Милен Пенев, Соня Маркова, Елена Райнова, Меглена Караламбова, Пламен Дончев...

За голямата си любов Георги Божилов-Слона се омъжва малко преди да завърши днешната Театрална академия. Разпределена е чак в Добрич, но Слона заминава с нея. Споделят общия си живот в бедност, но с много обич. После, когато заминават за Пловдив, бохемата нахлува с пълна сила в техните дни и нощи. В допълнение Катя се снима гола в „Козият рог“. С това тя става първата българска актриса, която застава пред камера без дрехи.

Катя Паскалева и Георги Божилов-Слона

Преди филма вече е снимала епизодични роли в "Понеделник сутрин", "Отклонение", "Скорпион срещу дъга" и "Краят на песента". Последната лента е по сценарий на Николай Хайтов и именно той настоява тя да да изпълни ролята на Мария в „Козият рог“, създаден по неговите „Диви разкази“. Тази роля ѝ носи международно признание - освен наградата за женска роля в Панама и "Фемина" в Брюксел, тя печели и отличието за принос в развитие на световното кино в Карлови Вари.

След това Катя Паскалева буквално снима филм след филм. Стават над 50 в кариерата ѝ, а измежду тях са лентите "Бялата одисея" (1973), "Голямата победа" (1973), "Мъже без работа" (1973), "Нона" (1973), "Спомен" (1974) "Иван Кондарев" (1974), тв сериала "На живот и смърт" (1974, "Вилна зона" (1975), "Катина" (1976), "Вината" (1976), "Лъжовни истории" (1977), "Матриархат" (1977) и др.

Вторият ѝ съпруг, режисьорът Иван Росенов, ще си спомни за нея: "Не примаше халтури и никога не участва в скечове от естрадата и развлекателното шоу". Двамата са заедно от 1979-а.

Катя и Иван Росенов заживяват заедно през 1979 г. Това е време за активна творческа работа и Паскалева заснема филмите "Слънчев удар" (1977), "Звезди в косите, сълзи в очите" (1977), "Всички и никой" (1978), "Бумеранг" (1979), "Бедният Лука" (1979), "Елегия" (1982), "Най-тежкият грях" (1982), "Равновесие" (1983).

Катя Паскалева и Иван Росенов

Когато болестта напредва и Катя Паскалева не е в състояние повече да говори, започва да записва мислите си на листчета. Те стават основа за томчето „Книжни квадратчета“, в което съпругът ѝ Иван Росенов ги събира на едно място, след като Катя умира. В „Книжни квадратчета“ четем: "Явно накрая човек изпада в особен вид логорея, смята, че всичко, което казва, е фатално значимо за света!“.

За нея журналистът Георги Тошев ще напише в книгата си „Катя Паскалева. Жените в мен“: „ТЯ никога не успя да се види с очите на хората, които я обичаха. Нарича себе си „сгъната“. Самочувствието, за което толкова много мечтае през годините на своята успешна кариера, я посещава само на сцената и снимачната площадка. В живота е обикновена. Плаха. Понякога нерешителна и свита. Нищо в нея не издава таланта ѝ на филмова звезда. Играта е най-добрият ѝ приятел. Дива, интелигентна, гражданка, еснафка, самотница, момиче, старица или майка.“

В края на миналата година в НДК се състоя изложбата с картини на актрисата под надслов "Аз, Катя". Видяхме 23 нейни акварела, 3 нейни портрета на Златю Бояджиев и един неизвестен портрет от Георги Божилов-Слона.

Катя Паскалева умира на 23 юли, през 2002 година.

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар

Конзола за дебъг на Joomla!

Сесия

Информация за профила

Използвана памет

Заявки към базата данни