Четвъртък, 23 Март 2023

Понеделник, 05 Октомври 2020 09:07

Моите учители и други животни

Моите учители и други животни

В Международния ден на учителя да се поклоним, да поздравим и да се замислим с един текст на Маргарита Петкова

 

"Провокативно е заглавието, взето е на заем от Джерълд Даръл и моля нищо обидно да не се търси в него. Случайно научих, че днес е международен ден на учителя. Това с международните дни ми иде малко като пресолена манджа, защото в крайна сметка има неща, които са ежедневни – всеки ден се усмихваш, веки ден казваш някому „обичам те”, всеки ден посещаваш „едното място”, та и учителите всеки ден са учители. Дори през ваканциите.

Няма да правя анализи на професията. За това, че е една от най-благородните и най-трудните, няма спор. Има всъщност, но го подминавам. Не защото нямам мнение, а защото днес не му е ред. Просто ще прелетя през спомените си.

Аз съм учила в една стройна образователна система. Срещу която тогава роптаехме, та знае ли се. Униформите, дисциплината, меренето на косите пред училищната врата като на контролно-пропусквателен пункт, да дойдеш утре с родителите... обаче обличахме всяка сутрин престилките и куртките, явявахме се в 7:30 за започване на задължителната ведрина, подпъхвахме с фибички по-дългите, но недостатъчни за 15-сантиметрови плитки коси, белким ни се размине, а родителите пристигаха и слушаха, и после имаше конско вкъщи. Сега гледам на тези неща като на мил спомен. Не бях от най-дисциплинираните, в първи клас биех момчетата, в трети накарах един съученик да изяде червей (и той го изяде!), в пети... абе случвах на учители. Да, оплакваха се от мен, защото примерно вместо да пиша две страници преразказ, минавах по тънката лайстна, изтипосвайки два куплета по темата. И четях книги под чина, докато изпитваха или преподаваха. Но ми се получаваше и бях отличничка. Случих на учители. Ах, прекрасната Бонка Спасова, класната ми в прогимназията! Всяка сутрин мъкнеше двете си буйни момченца от Руски паметник до Бъкстон, но оставаше след часовете с нас, момичетата, за да ни чете по една глава от книгата „Деветнайсет красиви момичета” и да обсъждаме прочетеното. Без това да й влиза в задълженията. Без да я карат от инспекторат или министерство. Без да й носи някакви точки пред инстанциите.

Възпитаваше ни. И ни възпита. С нея си споделяхме като с майка. Имахме й доверие. Не й се смяхме, когато веднъж пристигна без пола под палтото, защото докато си оправи децата и да не закъснее, беше пропуснала да я облече. Преподава цял ден по палто. Но на математичката Стаменова, която ни скъсваше от подигравки и злъчни подмятания, пишеше наказателни двойки и използваше показалката да удря по чина, улучвайки понякога ръцете ни, не простихме облечената наопаки пола. Всеки час избухвахме в смях, а тя се развихряше в двойкописането. Резултатът е, че намразих трайно математиката. За малко да намразя и физиката в гимназията, защото класният ми Тотев ме остави на поправителен в девети клас, по причина дето не признаваше извинителните бележки от ръководителя на драмсъстава. Директорът Нунев (легендарният директор на 22 гимназия!) обаче го принуди да ми извини отсъствията и така се озовах на поправка. Естествено я взех. Петица имам в дипломата по физика. Ама др. Тотев разбра, че пиша стихотворения, а той самият се оказа изкушен от изящното слово, та трябваше да рецитирам одата му за Левски на училищния фестивал на художествената самодейност. Не се смейте, всяка година имаше такъв. А аз бях първа рецитаторка. Всички бяха убедени, че съм родена за актриса. Слава Богу, че аз не бях убедена, иначе кой знае на коя сцена щях да играя трето храстче от ляво на дясно или като връх на кариерата - слугинчето, дето има една реплика:

„Господарю, гостите додоха”... В този живот трябва да си намериш мястото и да си го знаеш. Пък и ако си тежиш на него... „Дялан камък е Вашата дъщеря” каза на татко учителят по военно обучение полк. Иван Иванов при поредното викане на баща ми в училище, този път, защото ме бяха изловили в пушкома, т.е. да пафкаме дружно в тоалетните. Много престижно занимание, бунт срещу трафарета, свобода, равенство, братство, долу системата, пуф-паф малка стюардеса! Знаеха учителите, от време на време правеха внезапни проверки, просто за да има ред и порядък. Та така изгорях, за да светя – взех цигарата на Рени от съседния клас, когато влетя проверката, като една Раймонда Диен се проснах пред локомотива на установените правила. Та Военния, както му викахме, тъй каза тогава – където и да я сложат Маргарита, на мястото си ще е. А на мен след това ми каза, ако толкова искаме да пушим, да ходим в кабинета му. О, направихме се на виж ни колко сме велики! С две приятелки и един съученик, отидохме едно междучасие, Военния ни поднесе кутията си „ВТ”, щракна запалката пред всеки от нас. Дръпнахме два пъти и дотам. Не повторихме. Мислите ли, че точно този резултат е очаквал? Защото аз съм сигурна. Сложна работа е възпитанието, собствените деца трудно се поддават, камо ли с една сюрия чужди да ти се получи. Учителската работа не е да влезеш и да си изпееш урока. Ключенце към душичките на децата трябва да намериш. Тогава ставаш за цял живот Техния Учител. Останалите са „и други животни”.

П. П. Честит ден, Учители! Дано е честит и за вас, учителстващи."

Маргарита Петкова

AFISH.BG

Публикувана в Afishbg
Етикети

Свързани статии (по етикет)

  • Понеделник, 05 Октомври 2020 09:07
    След пет изпита тормоз в Музикалното училище: „Избърши си кръвта от пианото преди да излезеш!“

    Педагози коментираха случая в НМУ „Любомир Пипков“ с думите, че поведението на учителите няма нищо общо нито с възпитателната, нито с образователната педагогическа методика

  • Понеделник, 05 Октомври 2020 09:07
    СКАНДАЛЪТ СЕ РАЗРАСТВА! Докато Инспекторатът към МОН блее, шефката на Музикалното училище 5 пъти праща на поправка момиче, не отговаря на писмата от родителите, докато детето кърви от стрес пред безучастните погледи на учителите!

    СКАНДАЛЪТ СЕ РАЗРАСТВА! Докато Инспекторатът към МОН блее, шефката на Музикалното училище 5 пъти праща на поправка момиче, не отговаря на писмата от родителите, докато детето кърви от стрес пред безучастните погледи на учителите!

  • Понеделник, 05 Октомври 2020 09:07
    Красимир Вълчев: Под карантина са 0.4% от паралелките в страната

    По-думите му вече няма да има грипна ваканция, а ще се учи дистанционно

    Общото правило в страната в момента е, че маските на закрити места са задължителни. Ние имахме множество варианти за това как да направим по-безопасна средата в училище, – хибридно обучение, и да няма взаимодействие между паралелките, за да не караме децата да стоят цял ден с маски.

    Избрахме втория вариант. Това съобщи пред Нова телевизия министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.

    В момента карантинираните паралелки са 0.4%, дори и да стигнат 4%, ще има максимум деца в стаите, това е по-добър вариант.

    „Сбъдват се по-скоро негативните сценарии с коронавируса. В началото очаквахме той да остане в Китай, след това да остане в Италия, да бъде кратък, лятото да изчезне. Нищо от това не се случи. Далеч по-трудно може би ще бъде следващите месеци, когато ще застудее времето и ще има и грипни вируси”, коментира министърът на образованието Красимир Вълчев пред Диана Найденова в „Карай Направо”.

    По думите му засега стойностите на заразените с COVID-19 са нормални. В момента в училищата няма свръх стойности спрямо общия брой заразени. „Ако имаме бум на заразени в област или община, ще се минава изцяло на обучение в електронна среда. Надяваме се, че тези прагови стойности няма да бъдат достигнати”, заяви Вълчев.

    По-думите му вече няма да има грипна ваканция, а ще се учи дистанционно.

    Що се отнася до носенето на маски в училище той припомни, че общото правило в момента е, че те са задължителни на закритите места.

    „Имахме множество варианти да изберем. Основните бяха два – или паралелките да се разредят, или този, който избрахме – да има невзаимодействие на паралелките. Не можем да накараме децата да стоят целодневно в час с маските. Затова избрахме моделът на невзаимодействие на паралелките. Когато има заразено дете, се карантинира цялата паралелка”, каза образователният министър.

    На въпрос дали правителството ще изкара пълния си мандат или ще приключи преди “втория срок”, Вълчев допълни: “Ако изборите са редовни, ще са март. Ако сега се подаде оставка, те ще са през януари. Тоест разликата е два месеца, но цената е съставяне на служебно правителство, а това значи, че държавата ще остане без приет Бюджет за догодина. Това значи още, че януари месец някои от дейностите няма да стартират”, допълни министърът на образованието.

Оставете коментар

нагоре

Конзола за дебъг на Joomla!

Сесия

Информация за профила

Използвана памет

Заявки към базата данни