Преговорите продължиха 14 часа, но не се увенчаха с успех.
„Всеки защитава собственото си мнение. Това е една много трудна фаза“, коментираха дипломати пред ДВ. Държавните и правителствени ръководители на 27-те стоят на сериозна дистанция един от друг в залата в Брюксел. Сериозна е и дистанцията между позициите им.
Австрия и Нидерландия не са съгласни
„Нямам усещането, че се приближаваме до споразумение“, коментира чешкият премиер Андрей Бабиш. Чехия е една от държавите, които изказват съмнения относно ефективността на предложения Фонд за възстановяване, който ще е в размер на рекордните 750 милиарда евро.
Winbet – победата е на върха на пръстите! (18+)
Австрийският канцлер Себастиан Курц потвърди пред австрийската обществена телевизия ORF, че продължава да е против тегленето на подобен заем.
„Има много страни в дискусията и това прави процеса много труден. Има много въпроси, по които търсим общи позиции. Тези инструменти трябва да са пропорционални на това, което преживяваме. Никой не трябва да одобрява неефективни средства, необходим е твърд и надежден колективен отговор“, каза Конте във Facebook от Брюксел.
Според него преговорите са били „по-сложни, отколкото са очаквали“, страните са в безизходица. „Не можем да разрешим много въпроси“, заяви италианският премиер.
Той подчерта, че италианската делегация води тежък диалог с Холандия и други „умерени“ страни, към които обикновено се споменават Дания, Швеция и Австрия по въпроса за европейските финанси.
„Те не споделят необходимостта от смислен отговор, особено по отношение на субсидиите и заемите. Опитваме се да включим всички, така че всички да разберат, че не само Италия и други от най-засегнатите страни се възползват от това, но и цяла Европа“, каза Конте.
Основният проблем е съпротивата на четирите „пестеливи“ държави – Австрия, Дания, Нидерландия и Швеция – срещу увеличаването на бюджета, и желанието на източноевропейските страни да се запазят и дори увеличат фондовете за кохезия и регионално развитие. Деликатна за източноевропейските страни е и темата за обвързването на средства от бюжета и фонда с уважение към върховенството на закона.
Унгарският премиер Виктор Орбан все още може да наложи вето върху всеки опит за обвързване на бюджетните средства с държавите, поддържащи европейските правни стандарти. “Не могат да се приемат никакви предварителни политически условия”, заяви Золтан Ковач, говорител на Орбан. А спасителният пакет е в допълнение към планирания седемгодишен бюджет на ЕС – на стойност повече от един трилион евро – който лидерите трябва да обсъдят също така и дали и когато са съгласни спасителния пакет.
Според дипломати, цитирани от „Ройтерс“, основното препятствие са процедурите за достъп по помощ от фонда за справяне с кризата, предизвикана от COVID-19.
Именно представители на „пестеливите“ коментираха най-активно задънената улица в преговорите снощи и тази сутрин.
Нидерландският премиер Марк Рюте например е поискал една страна членка да има право да блокира отпускането на средства от възстановителния фонд на държави, които не изпълняват необходимите реформи, заяви европейски официален източник, цитиран от „Ройтерс“.
Австрия отхвърля възстановителния план в сегашния му вид, даде да се разбере преди това канцлерът Себастиан Курц. „Най-важното ни, централно, искане е да няма дългосрочен дългов съюз… а каквото се реши тук, да е еднократно действие,“ каза Курц. „Ще има нови предложения. Динамиката е в нашата посока.“
Според полския му колега Матеуш Моравецки има „силна вероятност“ да не постигнат сделка в събота или дори в неделя, ако разговорите се удължат. Полша се нуждае от „свой собствен път“, за да постигне климатична неутралност, увери той и предупреди останалите държави от съюза да не обвързват отпускането на пари от възстановителния фонд с върховенството на закона. Полша „няма да се чувства обвързана“ с тези условия, подчерта той.
И германският канлцлер Ангела Меркел бе предпазлива и каза, че преговорите са „много, много трудни“.
„Целият свят ни гледа,“ каза председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. „Залогът не може да е по-голям.“
Много лидери предупреждават, че икономическият шок може да даде сили на евроскептични и популистки играчи и да отслаби ЕС, правейки го още по-уязвим срещу Русия и Китай, и е нужен решителен консенсус на срещата, за да има единен отговор на кризата, предизвикана от коронавируса.
„Голямата картина показва, че сме изправени пред най-голямата икономическа депресия от Втората световна война насам“, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис. „Трябва ни… амбициозно решение, защото гражданите ни не очакват от нас нищо по-малко.“
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и германската канцлерка Ангела Меркел са провели редица разговори очи в очи с европейските лидери в опит да стигнат до консенсус.
Германия, която наскоро пое председателството на Съвета на ЕС, се опитва да постигне обединение около общоевропейския отговор на кризата, предизвикана от пандемията.
„Предстоят ни тежки преговори“
Въпреки това още в началото на срещата канцлерката Ангела Меркел не беше изпълнена с ентусиазъм: „Предстоят ни тежки преговори“, коментира тя, „не мога да кажа, дали този път ще постигнем резултат“.
Нидерландският премиер Марк Рюте, който е част от критиците на пакета за възстановяване, беше още по-скептичен. Шансовете за постигане на консенсус „са под 50%“, заяви той.
Срещата на върха продължава и днес. Появи се информация, че преговорите могат да продължат до понеделник. Ако лидерите на страните членки не се обединят, ще бъде насрочена нова среща по-късно през юли.
