Неделя, 03 Юли 2022

Петък, 07 Август 2020 09:59

Кеворк Кеворкян: Знаели да управляват

В гълчавата на протестите се чуват всевъзможни неща –
най-предизвикателното безспорно бе изречено от Христо Иванов.
Чуйте го: „Ние знаем как да управляваме!“
Знае, защото забравя

Например, не помни как се навря във втория кабинет на Падишаха. Забрави ругатните си по негов адрес и кльофна на килимчето.

Тогава, в този кабинет на Б.Б., ли се е научил Христо да управлява?
И какво точно е научил?
Примерно, че властогонството се заплаща с най-гадните компромиси – това ли?
На коварство ли се е доучил, на какво друго?
Чудесен стаж, който сега дава основание на Христо да казва: „Ние знаем как да управляваме“.
Стажуваш край Б.Б. и си готов.

Някои милостиво ще припомнят, че Христо си подаде оставката като министър – научи се и избяга.
Булката я дефлорираха, горката, и тя избяга.
Вчера министър – по подаяние – на Бойко, днес поборник срещу него.

Впрочем, фалшивите десни винаги са били подвластни на нагона си да управляват, без оглед на последиците – такива си бяха още от самото Начало, веднага след Промяната, това им личеше, а и те не се опитваха особено да прикриват тази си страст.
Става дума за фалшивците – не за истинските страдалци от комунистическия режим, които пък упорито отказваха да парадират с антикомунизма си.

Още в началото на 1990-а се роди един от безспорните словесни бисери на Прехода – негов автор беше Сашо Каракачанов: „Отвън зелен, отвътре – червен“. Отнасяше се за такива като Христо, сякаш е съчинен специално за него.
Мнозина бяха такива, чак до Плевнелиев: нефелни приспособенци.
Падишахът много си пада по тях – затова и почукваше Плевнелиев по главата. Хубаво е да се припомнят днес подобни фрази.

Сещате ли се, Костов да е построил нещо – изобщо, каквото и да е, дори един келяв градски писоар?
Него ли има предвид Христо, когато твърди, че „знаят да управляват“?
Е, да, Костов управляваше добре – обаче Разрухата, Грабежа, и не на последно място – собствения си интерес. Нищо повече.
Той разруши дори собствения си кабинет на втората година от уж безметежното си управление, което си беше чиста диктатура, безцеремонна и на моменти направо безпощадна.

Хора като него, дори да притежават някои качества, са лишени от най-важното: усета за тежненията на обикновения човек.
Това им се вижда ненужно усилие, предпочитат да млатят с юмруци, където завърнат.

Ами Фил Кенеди ли знаеше да управлява – този безпомощен третокласен адвокат, който с цялата си наивност и под диктовката на Костов поиска „Вот на доверие“ през 1992-а – сякаш беше политически невменяем, и падна от власт, разбира се.

Тия никога не са били наясно, как да управляват.
Червените – и отвън, и отвътре – са същите, затова сега врещят „Оставка“, но не казват, за какво им е тя. Че те дори с вътрешната си, собствената си мафия не могат да се справят.
Навремето хитрецът Станишев извъртя подлия си номер, като накисна Орешарски за премиер. И закопа за пореден път партията си.

Тя пък все е в един и същи режим: погребение – ексхумация – погребение – ексхумация и така до края на света. Трупът е изненадващо издръжлив.

Всички все знаят как да управляват – досега, за 30 години, никой не си е признал дори някакъв минимален провал, а за покаяние не се и сещат, смятат го за нещо неприлично.
Да не говорим за „патриотите“, които са готови и с Дявола да се коалират/съвкупят, но да си останат слепите черва на Властта, която и да е тя.

Те специално нанесоха неизлечими рани на една свята кауза.
Напоследък са изговорили хиляда пъти по-малко думи за родолюбие и българщина, отколкото за фантомните самолети Ф – 16 – здраво се накаракачаниха с тях.

Всъщност, изхвърлянето на Христо върши добра работа – припомня ни, че „управлението“, според тукашните стандарти е бакалско занятие.
Не са нужни особени умения за това, освен безсрамие и липса на памет. Цяло чудо е, че държавата все някак крета.

Хвалят се вече с неприсъственото, онлайн училищно обучение, скоро ще им се прииска и онлайн да ни лекуват.
А финалното изпращане ще бъде грижа на всеки починал – да си се оправя, както си знае.

Още преди петнайсетина години ни подготвиха по телевизията с един покъртителен репортаж: в някакво родопско село хората предварително си поръчваха ковчези, понеже линейки трудно се добирали до тях.

Оттогава се научиха и знаят, как все по-добре да управляват – всички мераклии.
Най-добре и това да го практикуват също онлайн, дистанционно, неприсъствено, дори невидимо – като СТЕЛТ бомбардировачи.
Да не се дразним взаимно.

Те ще си мислят, че ни управляват, ние ще си мислим, че не са с всичкия си.
Изглежда, че ще ни бъде.

Кеворк Кеворкян, фейсбук

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар

Конзола за дебъг на Joomla!

Сесия

Информация за профила

Използвана памет

Заявки към базата данни