Сряда, 01 Декември 2021

Сряда, 07 Октомври 2020 13:58

DW: Скандално е, ако си мълчим за срамните неща в България

Редно ли е българи да критикуват и обвиняват България в чужбина и да "вадят кирливи ризи" пред чужденците? И може ли някой да ни хвърли "спасителен пояс" отвън? Коментар на Петър Чолаков за "Дойче Веле".

 

 

"Тези, които тръбят за нашите си, български работи навън са родоотстъпници и национални предатели!”. Подобни упреци могат да се чуят към всички, които се осмеляват да повдигнат завесата пред чужденците за неприятните скандални неща, случващи се у нас: мафиотизация на държавата, широко разпространена корупция, злокачествена и подвластна на олигархични апетити медийна среда, систематични злоупотреби с парите от европейските фондове.

Тези обвинения не подминаха и проф. Минеков, както и другите българи, инициирали дебата в ЕП за състоянието на върховенството на закона у нас. Евродепутатът Андрей Новаков (ГЕРБ/ЕНП) например стигна до прозрението, че за „проблемите” трябва да се разговаря у нас, вместо „да си веем кирливите ризи” в Брюксел.

Тази реторика не е нова. За нея ни напомниха и назидателните слова на земеделската министърка Танева към производителите да си мълчат за далаверите с евросредствата, за да не спрат парите от Брюксел.

А чии, всъщност, са кирливите ризи?

Попречиха ли ГЕРБ, които са вече десетина години зад кормилото на държавата, на „омърсяването” на родните институции? Дали някои от най-дръзновените, най-запомнящите се техни кадри не направиха точно обратното? Нима „калинките" не задълбочиха проказата, разкапването на държавната машина? Нима редица медии у нас не прокарват със завидно усърдие „правилната”, „проправителствена” политика тъкмо благодарение на партньорството между ГЕРБ и ДПС, Нима управляващите имат воля за ограничаването на безконтролната власт на главния прокурор, нима тази институция и КПКОНПИ не се превърнаха в синоними на апарати за спешно изпълнение на политически поръчки? Нима полицията, пазеща същото това „диалогично” управление, не посегна на журналистите, които се опитваха да отразяват протестите?

Иначе, по принцип, е конструктивно и правилно да се говори за политически и междуинституционален диалог. Но може ли да се разговаря нормално с човек, който, когато го критикуваш с аргументи, те репликира сприхаво с „хОди пеша, бе!”.

Какъв диалог може да има между хората на протеста – студента, завърнал се от чужбина; или останалия тук, който е без работа, защото отказал да се наведе пред местния деребей – и  голия цар, блажено спящ до пачките с пари, кюлчетата и патлака?

Ниско одобрение за управляващите и държавните институции

Последните социологически данни отново не вещаят нищо добро за управляващите: повече от 66% подкрепят протестите, одобрението за г-н Борисов се е сринало („Алфа Рисърч”). Протестите продължават 90 дни, а значителни части от избирателите се оглеждат за нови лица, защото политическата система в днешния ѝ вид е склерозирала. В очите на мнозина, институции като парламента, правителството и прокуратурата са загубили легитимност. Това е причината решението да се търси в протести, в поставянето на проблемите пред ЕС и другаде. 

Макар звукът от дебата в ЕП за върховенството на закона в България да прекъсваше, Европа, а и светът ни чуват и виждат все по-добре. Вече има не малко чужди анализатори, които познават отлично България и си съставят мнение от първа ръка; пишат своите анализи почти от „местопрестъплението”.

Нима беше нужно някой да праща „писмо до Америка”, за да последва шамара с безпрецедентната санкция срещу съдия Миталов, който пусна обвинения в шпионаж Малинов да се разходи до Русия? Както наскоро се разбра и от думите на високопоставения енергиен експерт Франсис Фанън, САЩ не са повярвали и на евтиния трик на Борисов „Турски поток” да бъде маскиран като „Балкански поток”.

Разбира се, чужденците нямат да ни измъкнат от блатото. Ние трябва да се извадим от крайпътната канавка, в която не за първи път сами се търкулнахме ентусиазирано.

Няма защо да мълчим

Да, в ЕП има депутати като Фройнд, Стругариу и Дейли, но като цяло дебатът за върховенството на закона (тук визирам поведението на ЕНП и особено на г-н Вебер), показа ясно, че не трябва да се разчита на външен спасителен пояс. Малко вероятно е да бъде приет ефективен механизъм за спиране на достъпа на държави-членки до средства от бюджета на ЕС и фонда за възстановяване от пандемията, при установени нарушения, макар да има призиви от всички парламентарни групи в ЕП.

Но това съвсем не означава, че протестиращите у нас трябва да си „траят”. Напротив, те бяха длъжни да опитат и това последно средство. Тези, които държат на мълчанието за външна употреба, поразително напомнят на насилниците в семействата, които използват оръжието на срама, за да заставят жертвите си да не говорят за престъпленията им.

"Дойче Веле"

Свързани статии (по етикет)

Оставете коментар

Конзола за дебъг на Joomla!

Сесия

Информация за профила

Използвана памет

Заявки към базата данни