Четвъртък, 29 Септември 2022

Неделя, 18 Декември 2016 12:27

Ирина Бокова: България допусна да изглежда смешна и абсурдна в състезанието за ООН

"Знаете ли, никой не се учуди за това, че оставам, нито се опита да ме убеждава да се оттегля, извън България. Когато си в такава конкуренция, в такова състезание повече от шест месеца, не можеше да не остана, защото имах много сериозна подкрепа. Това вече не беше въпрос само на някаква лична амбиция, а беше въпрос на чест, беше въпрос на това и България да не изглежда толкова смешна и абсурдна." Това каза в интервю за "Дарик" генералният секретар на ЮНЕСКО Ирина Бокова.- Пряка връзка с Париж, с Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО, политик на 2015 г. в класацията на Дарик радио. Здравейте, г-жо Бокова.

- Здравейте.

- Коя е думата на 2016 г.?

- За мен думата на 2016 г. е Палмира. Смятам, че Палмира е много символично, това, което се случва в момента, тя отново е завзета от екстремисти. Там като че ли се събраха в един фокус всички проблеми – геополитика, екстремизъм, необходимост от това да живеем заедно. Всички възлови проблеми се събраха около Палмира.

- Да започнем със съревнованието за генерален секретар на ООН, в която вие участвахте. От дистанцията на времето как виждате това съревнование?

- Вижте, сигурно няма да се учудите, че не желая да говоря просторно на тази тема, и то не е защото нямам какво да кажа, а защото това, което си го казваме в България, или ние българите, го чуват всички, и някак си не искам България да изглежда още по-зле.

Пък и в момента съм генерален директор на ЮНЕСКО, най-голямата организация на системата на ООН. За мен беше от една страна чест, бих казала, да участвам в това състезание, да предлагам идеи. Мисля, че се представих добре, бях, така или иначе, жената, която кандидатства… от жените, която зае най-голямото място, имах много широка подкрепа. На този етап мисля, че това е достатъчно.

Съжалявам само, че накрая България, която, и правителството, бих казала, с полу уста ме подкрепяше, не прояви този интерес, или това неразбиране, или това нежелание, за да ме подкрепи и да спечелим това съревнование.

- Как си обяснявате, че получихте по-голяма подкрепа, след като Бойко Борисов, от името на България, оттегли подкрепата си за вас?

- Вижте, аз имах много сериозна подкрепа още от началото. Аз на първия тур бях на трето място. Макар че бързам да добавя, че тези класирания бяха много условни. Вие виждате, че кандидати се движиха от второ място, трето, четвърто, падаха надолу. Аз бях, може би заедно с Антониу Гутериш, сегашният генерален секретар, към когото изпитвам голямо уважение и приятелство, ние бяхме двамата кандидати, които имахме едно постоянно място в началото, така да се каже, на класацията. Аз имах голяма подкрепа от най-различни региони, страни, имах според мен много сериозен шанс. Но така се случи, знаем ги фактите и не искам повече да коментирам.

- А защо продължихте след отказа на българското правителство да ви подкрепя? Защо останахте в състезанието?

- Знаете ли, никой не се учуди за това, че оставам, нито се опита да ме убеждава да се оттегля, извън България. Когато си в такава конкуренция, в такова състезание повече от шест месеца, не можеше да не остана, защото имах много сериозна подкрепа. Това вече не беше въпрос само на някаква лична амбиция, а беше въпрос на чест, беше въпрос на това и България да не изглежда толкова смешна и абсурдна.

Аз бях буквално залята – като казвам залята, наистина залята от писма, от обаждания на десетки българи, да не кажа стотици, които през това време ми казваха – не, непременно трябва да останете. Плюс това голяма част от тях бяха непознати за мен. Никой не се учуди, че оставам, включително и членовете на Съвета за сигурност. Те всички знаеха, никой не се опита да ме разубеди. И смятам, че направих правилното решение.

- Вие бяхте прецедент – кандидат без да стои държава зад него. Казват, че това създава дипломатически уроци. Например, как ставаше да ви уведомяват? Практиката е чрез посланика на съответната държава да получавате информация, дори по техническите въпроси във връзка със състезанието. Във вашия случай как ставаше?

- Вижте, мисля, че не моето оставане беше прецедент, а смяната беше прецедент в тази надпревара. Да, наистина имаше, как да кажа, известни парадоксални, комични, може би, моменти. Разказаха ми за неофициални консултации на Съвета за сигурност, на които са обсъждали въпроса на кого да се обадят за моя резултат. До този кръг на гласуването се обаждаха на българския постоянен представител, а сега Съветът за сигурност реши да ми се обади лично на мен, което и се случи, тъй като за съжаление България беше оттеглила подкрепата за мен. И така, обадиха ми се и аз разбрах за своя резултат. След това ми се обадиха много други, разбира се, членове и посланици от Съвета за сигурност, за да ме поздравят за добрия резултат.

- Бихте ли внесли малко яснота по една тема тази седмица в България – за отказа на България от кандидатура за непостоянен член на Съвета за сигурност в периода 2018-2019 г. Тъй като бил поет ангажимент към Полша за подкрепата за генерален секретар на ООН, България да отстъпи това място на поляците. За вас ли беше поет този ангажимент или за Кристалина Георгиева?

- Вижте, едва ли аз съм човекът, който трябва да внесе яснота по този въпрос. В България си има външно министерство, има си министър. Мисля, че…

- Даниел Митов казва, че заради вас било.

- Това са официалните, така да се каже… Има факти, има информация. Едва ли съм аз човекът, който ще внася. Мисля, че фактите са, че писмото на външния министър на Полша, което беше изпратено, не беше в подкрепа на моята кандидатура, а на другата кандидатура на България. Така че нещата за мен са ясни.

- Накърни ли тази история с ООН авторитета ви в ЮНЕСКО? Ако съдим по последните съобщения за отличие, само от тези дни, които получавате – в Бъкингамския дворец ви връчват награда, от целия полюс на политическата карта, от Лондон до Венецуела имате ордени само през последния месец. Но накърни ли все пак авторитета ви тази история?

- Вижте, в случая наистина не става дума за моя авторитет. Моят авторитет не е накърнен, аз навлязох в осмата година, последната година всъщност на мандата си в ЮНЕСКО. Мисля, че успях да постигна много. Мисля, че България също така спечели от това, че бях осем години генерален директор на ЮНЕСКО.

Това, което направих за България, става дума само за миналата година, аз започнах миналата година с кукерите, което бяхме вписали в списъка за нематериално наследство, в Перник, с един чудесен празник. Завършвам годината с Копривщенския събор, който току-що беше вписан, буквално преди 10 дена, отново в същия този списък за културно наследство.

Спомням си за голямата конференция, която направихме, Глобалния форум на жените лидери, заедно със Съвета на жените в бизнеса в България, където се събраха над 70 жени лидери, под егидата на ЮНЕСКО, министър-председател на Бангладеш, много други министри. Спомням си за чудесния празник в Търново, когато дадохме (…) в големия радетел за фолклор, за опазване на нематериалното наследство в България, открихме един паметник много голям.

Става дума за паметника на Николов, създател на Старопланинския събор Балканфест. И т.н., и т.н. Мога много да говоря на тази тема. Но сигурно ще бъде неправилно, ако кажа, че на България авторитетът не е накърнен. Разбира се, че е накърнен, ние всички това нещо го виждаме. Много съжалявам за това, съжалявам, че така се случи. И го казвам най-искрено, не заради себе си, а заради България. Надявам се да преосмислим, да видим всичко и от всички какво се случи. И някак си да можем да излезем от тази наистина абсурдна и много трудна ситуация. Все още сме в нея, за съжаление.

- ЮНЕСКО през 2016 г., най-важното?

- ЮНЕСКО през 2016 г. – това е годината в която аз завършвам своя мандат в организацията, годината, в която ние преосмисляме своето отношение към екстремизма. Това, което е най-важно за нас и за мен, това е да поставим съвсем ясно нашата роля, предотвратяване на екстремизма чрез образование на младите, образование в ценности, опазване на културното наследство.

Създаваме с Франция един много голям фонд и ни предстои една голяма конференция, заедно с иракския министър-председател, неговото участие. Аз започвам на практика годината с посещение в Египет, където ще открия Музея на ислямската култура, който беше отново, преди две години, бомбардиран, взривен от екстремисти.

Под егидата на ЮНЕСКО ние го възстановихме. Надявам се този път да мога да посетя и Абу Симбел – много символично, паметниците, символични за голямата кампания на ЮНЕСКО за запазване на културното наследство.

- А до края на мандата какво е най-важното, което трябва да свършите?

- О, до края на мандата ние готвим генералната конференция през следващата година…

- Тя ще избере вашия наследник. Вие нямате право на още един мандат, нали така?

- Не, аз имам право на още един мандат, но…

- А, няма ограничение. Няма да се кандидатирате?

- Не, няма. Два мандата смятам, че са напълно достатъчни. Мисля, че е време за промяна в организацията. Аз при всички случаи ще остана, така да се каже, в тази тематика. Имам много покани за подпомагане на неправителствени организации, на университети, на експертни съвети по темата за културното наследство. Така че има още много работа, която да се свърши.

- Събитие на годината е неочакваният избор на недоволните по света – Брекзит, САЩ, ако щете българските избори и референдум. Вашето обяснение за тези избори през тази година?

- Моето обяснение е, че това е недоволство, което е породено от неравенството, което нараства навсякъде. Като че ли политическите елити не успяват да разберат какво се случва в обществата. Глобализацията според мен доведе до нещо много по-различно от гледна точка на точно тези нарастващи неравенства. От друга страна, разбира се, глобализацията доведе и до нарастващ национализъм, което според мен не е най-добрата форма на изразяване на това недоволство.

Това, което се случва, е по-скоро един протестен вот. За съжаление виждаме, че хората все повече гласуват против, а не толкова за. И това е нещото, което най-много ме тревожи. По какъв начин да се отговори на очакванията на хората, дали връщането назад, дали носталгията е решението, към минали години, към минали времена.

Според мен – не, но така или иначе сме в един много голям период на промяна, която може би не осъзнаваме, защото живеем в нея. Но светът няма да бъде същия след тези избори. И това е големият въпрос, който стои пред политиците днес.

- 2016 г. е годината на Шекспир – 400 години от смъртта му. Вие коя шекспирова героиня сте? На коя се оприличавате най-много? Кой ви е най-близък от шекспировите герои?

- Знаете ли, изкушавам се да кажа „Сън в лятна нощ”. Това е комедията на Шекспир, в която аз играх като ученичка в Английската гимназия, подготвителен клас.

- Там някоя от феите ли играхте?

- Една от феите, точно така. Даже мисля, че имах една фраза, която трябваше да произнеса и много се притеснявах дали ще си я спомня и как да я произнеса. Наистина, много хубав спомен, чудесен спомен. Но, ако говорим за Шекспир, ако ми позволите, не казвам за героиня, според мен, любимата ми шекспирова творба, все пак бих казала „Ромео и Жулиета”.

И то не само затова, защото това е наистина една голяма драма, това е любов, омраза, това е преданост, предателство, предубеденост, предразсъдъци, трагично помирение, лицемерие, алчност и какво ли не още, а просто, защото ми се струва, че това е вечна творба. Както, между впрочем, и почти всичко, което е направил Шекспир. Но това в най-голяма степен е вечната история на живота, с всичко в нея. Така че това е любимата ми негова творба.

- Коя ще бъде думата на 2017 г.?

- Много ми е трудно да кажа и сигурно ще прозвучи много банално. Вие миналата година ме попитахте същия този въпрос. Аз все пак смятам, че това е мир. Мир, приключване, свършване на конфликтите, за да може наистина хората да живеят по-спокойно. Да се научим да живеем заедно, защото това, което се случва, тези огромни хуманитарни трагедии, тези деца, които загиват, тези деца, които бродят по пътищата на Европа, в Близкия изток, сами, без родители, това е една огромна трагедия. Мир е думата, която трябва да бъде на 2017 г.

Източник: http://dariknews.bg

Оставете коментар

Конзола за дебъг на Joomla!

Сесия

Информация за профила

Използвана памет

Заявки към базата данни