Неделя, 14 Август 2022

Сряда, 08 Март 2017 15:39

Почина Георги Данаилов

Известният ни писател, сценарист и драматург ни напусна на 81 години

На 81-годишна възраст след тежко боледуване почина писателят, сценарист и драматург Георги Данаилов, съобщиха негови близки в сряда.

Той е автор на близо 30 книги с проза (романи и сборници), на над 25 пиеси и сценарии.

Става известен още с първата си книга "Деца играят вън" (1970), а по-късно печели популярност с пиесите си и филмовите си сценарии.

Най-преиздаваната книга на писателя е "Къща отвъд света" (1997), посветена на село Ковачевица, в което той се беше оттеглил в последните години. Автор е и на "До Чикаго и назад – сто години по-късно. Пътепис" (1990), "Спомени за градския идиот" (1993), "За Жан Жак Русо и други глупости" (1997), "Доколкото си спомням" (2000-2002), "Весела книга за българския народ" (2004), "Зимникът на рая" (2007), "Защо не сме социалисти" (съвместно с още 10 автори, 2009) , "Мемоарите на едно жълто паве" (2009), "Цената на безсмислието" (2012), "Към никъде" (2015).

Пиесите му "Краят остава за вас" (1975), "Съдията и жълтата роза" (1977), "Есента на един следовател" (1980), "Солунските сьзаклятници" (1983), "Господин Балкански" (1985) и др. се радват на голям успех. В момента в Народния театър "Иван Вазов" се играе представление по "Солунските съзаклятници".

Георги Данаилов е сценарист на филмите "За къде пътувате?" (1986), "А сега накъде?" и "А днес накъде? (2007) на приятеля си Рангел Вълчанов, "Лагерът" (заедно с Георги Дюлгеров), "Време разделно" (в съавторство).

Творбите му са превеждани на арменски, руски, немски, полски, румънски, словашки, чешки и други езици. Негови пиеси са играни в Москва, Ленинград, Чешка Будейовица, Бърно, Братислава, Варшава, Тбилиси, Ереван. Носител е на призове от международни фестивали в Кан, Москва, Техеран, Сан Себастиан.

През 1997 г. Георги Данаилов спечели първа награда на международния конкурс "Русо" в Париж.

Георги Христов Данаилов e роден през 1936 г. в София, потомък на известен свищовски род. През 1950 г. семейството му е интернирано и се връща в Свищов. Георги Данаилов завършва и преподава химия, но с литература се занимава от студентските си години.

Да си припомним няколко негови цитата:

„Така мисля, така чувствам, за жалост, не винаги мога да чувствам така, както мисля, но пък това би ме лишило от възможността да се изненадвам от самия себе си.”

„Алкохолът е вещество, а пивницата е духовно явление. При достатъчно въображение и достатъчно настроение човек може да се напие и с чиста студена вода.”

"Когато в стаята гори печка и огънят си шушне, човекът не се чувства самотен. Угасне ли печката, отвориш ли вратичката и видиш само пепел без нито едно тлеещо въгленче, разбираш какво значи пустош и студ." 

”За където и да тръгнеш, все на едно и също място ще пристигнеш. Човек носи скуката си и радостите си със себе си в куфарите.”

„Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават. Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят.”

„Уверен съм, че човек и да е изпълнен с най-искрени и честни желания, не е в състояние да сподели всичко от преживяното. Просто има места в паметта ни, които остават блокирани, паметта сама ни лъже, заблуждава и представя личността ни в по-приветлива светлина. Паметта е мошеник, който се изхитрява да ни ласкае и успокоява"

Оставете коментар

Конзола за дебъг на Joomla!

Сесия

Информация за профила

Използвана памет

Заявки към базата данни