Понеделник, 15 Август 2022

Вторник, 28 Февруари 2017 09:36

„Португалското чудо” съживява видението за единна и социална европейска левица

Соцводачи от различни страни се изреждат като поклонници в Лисабон, за да почерпят опит и сила от успешното тамошно съюзно управление на социалисти, комунисти, широки левичари и зелени. Мантрата е из цяла Европа да се приложи подобен ляв завой. Дали председателят на ПЕС ще се престраши да разкаже на съратниците си, че същата идея под формата на единни народни фронтове развива още преди над осем десетилетия сънародникът му Георги Димитров?

Историческият маршрут „Пътят на Сантяго” на католическите поклонници до град Сантяго де Компостела в Галисия, Испания, обикновено продължава и с „Пътя на Фатима” – до едноименния португалски град, в чиито околности преди 100 г., между май и октомври 1917-ма, Богородица се явявала неколкократно на три овчарчета и им разкрила три тайни за развитието на света. (Едната, казват, е за последвалата Октомврийска революция в Русия и за ролята на тази страна в международните дела). Поклонниците пропълзяват последния участък до мястото на видението край Фатима на колене, в екстаз, убедени, че така се пречистват и намират верния път към изпълнение на възвишените си съкровени желания.

Много подобен пламенен устрем през последните месеци води на поклонение в португалската столица Лисабон и цяла върволица от изредили се там соцводачи от различни европейски страни – от бившия лидер на испанските социалисти Педро Санчес, амбициран да си върне партийното ръководство, през кандидатите за президент на Франция Беноа Амон и за канцлер на Германия Мартин Шулц, до неуспелия соцпретендент за шеф на Европарламента Джани Питела. Всичките възхитено превъзнасят „португалското чудо” и мечтаят да поемат от живителната му сила, която да плъзне и из цяла Европа. И да въплъти видението за единна и социална европейска левица.

„Чудото” е общо взето успешно функциониращото от края на 2015-та управление на потругалските социалисти начело с премиера Антонио Коща, подкрепено в парламента с гласовете на Левия блок (събрат на гръцката „Сириза” и испанската „Подемос”) и съюзените помежду си комунисти и зелени. Това левичарско партньорство се оформи след парламентарните избори на 4 октомври 2015-та, бламира с пленарно гласуване опиталата се да вземе нов правителствен мандат десница и успя да осигури властта на соцправителство на малцинството начело с Коща.

„Добрата Тройка”

Когато това стана, първите реакции на всички сили на статуквото в Европа (към което тогава спадаха и повечето социалистически и социалдемократически партии, още плъзгащи се по инерция по развратния „трети път” на Тони Блеър и Герхард Шрьодер), беше паническа. Заби се тревога как Коща щял да стане заложник на „екстремистките” си крепители – железния Жеронимо де Соуза, ветеран синдикалист и водач на компартията, пледиращата за излизане от НАТО и от еврозоната и за национализация на банките, и „Катарина Велика”, каквото е прозвището на предвождащата Левия блок миньонка, актриса и литераторка Катарина Мартинс, привърженичка на 50-процентното опрощаване на португалския дълг.

От светилищата на неолиберализма – „световните финансови институции”, тогава синхронно започнаха да вещаят, че тази португалска екзотика няма да я бъде, защото ще провали „икономическата стабилизация” на предшествениците си, издействана за сметка на задушаващите и народ, и потребление, и бизнес убийствени рестрикции.

Но чудото все пак се получи. Невъобразимата доскоро конструкция, която дори не е коалиция, а почива на договори само за парламентарна подкрепа, се оказа работеща. Както динозавърът Жеронимо, така и младата Катарина, проявиха достатъчно гъвкавост и модерна креативност да се откажат от най-радикалните си искания. И да дадат управленски шанс на всъщност доста неконвенционалния соцлидер Антонио Коща (баща му е от някогашната португалска колония Гоа, която сега е щат на Индия, и му е завещал не само мургав тен, но и светоусещане, по-близко до експлоатираните от колониализма народи, отколкото до колониалистите). Тази „добра Тройка”, както сами се представят, събра сили да загърби идейното разделение и да постави над всичко обединяващата свърхзадача да бъде спряна най-после убийствената политика на орязвания и да се докаже, че един по-хуманен обществен модел е полезен и за съживяване на икономиката.

Важно за отбелязване е, че точно такива искания издигаха и внушителните протести срещу предишното дясно управление от страна на мощните синдикати, най-вече свързаните с комунистите, които имат в Португалия традиционно силно влияние. И съответно застанаха с цялата си тежест зад поемането на властта от „добрата Тройка“.

Година и нещо по-късно равносметката е повече от обнадеждаваща. По данни на ОССЕ безработицата е паднала от 13,9%, колкото беше през 2014 г., на 10,2% – най-ниския показател от 2010-та насам. Минималната заплата се е вдигнала с 9%  и предстои да се вдигне още с 25% до края на правителствения мандат – тоест в рамките на следващите 4 години. Дефицитът е свит от 7,2% на 2,5%. Икономиката, която постоянно беше на минус от началото на кризата през 2008-ма, е пораснала с 1,2% и за 2017-та е предвидено да порасне още повече – с 1,5%. Сондажите отчитат небивал скок на доверието в правителството сред португалците – то не е било толкова високо, откакто през 1997 г. са започнали  да се правят такива проучвания. Персоналното доверие в премиера Коща е 81% – също рекорд (в края на 2015-та е било 47%).

Приносът на „Професора”

Впрочем, самият Коща държи да споделя този рейтинг и с още един ключов за „португалското чудо” персонаж – избрания в началото на 2016-та за президент на Португалия Марсело Ребело де Соуза, или „Професора”, както също е известен заради професорската си титла по право. Коща обича да подхвърля, че народа се бил заразил от неговия собствен „хроничен оптимизъм” и от „реалистичния оптимизъм” на президента.

Факт е, че дълго изявявалият се като критичен към неравенството телевизионен водещ Ребело де Соуза, макар и избран с гласовете на играещата в Португалия твърдо вдясно Социалдемократическа партия, всъщност е убеден последовател на „социалния папа” Франциск. И сега, вече като президент, оказва дейна подкрепа на правителството на Коща в завръщането към социалната държава. Отдавна властите в страната не са били в толкова привлекателен за по-голямата част от обществото синхрон. Хората си харесват управляващите, убедени са, че курсът е добър и в резултат това стимулира и потреблението, и предизвиканото от него оживление в производството. А „Професора” междувременно не се уморява при всяко свое посещение в чужбина да хвали правителството и парламентарните му съюзници, че „се справят много по-добре от очакваното”. С което вдига доверието към тях и в чужбина.

Е, тук не мога да пропусна и един неизбежен коментар от нашенската си българска „камбанария”. Можем само да завиждаме на този португалски феномен с единението на институциите в името на интересите на страната – те така действаха и по португалската кандидатура за генерален секретар на ООН, която накрая се оказа и печеливша. Да припомням ли нашенския контраст – онзи скандален цирк, в какъвто превърнаха бившите ни управляващи българското участие в тази надпревара?…

Плюсове и минуси

Но да се върнем към Португалия. „Ние успяхме да изпълним всичките си обещания към португалския народ. Обърнахме страницата на суровите икономии. Показахме, че алтернативата е възможна и ще продължим да я доизграждаме.” Това заяви премиерът Антонио Коща при гласуването в парламента на бюджета за 2017-та.

На 20 февруари дойде и новината, че португалското правителство предсрочно е завършило изплащането на половината от дълга към МВФ, натрупан от „спасителния” кредит за страната през 2011 г. С преведения преди десетина дни транш от 1,7 милиарда евро е била закръглена сумата от общо 13 милиарда евро португалски вноски в сметките на МВФ, въпреки че крайният срок за това е бил чак през 2019 г. Така, с предсрочното погасяване на половината от борча се спестява плащането на лихвите за две години.

Въпреки този впечатляващ жест обаче, още на следващия ден Европейската комисия обяви, че публичният дълг на Португалия в размер на 130,5% от БВП буди тревога и сложи страната в групата на „прекомерно дисбалансираните” свои членки. Впрочем, в същата група е и България. В нея са също Италия, Франция, Кипър и Хърватия.

От Лисабон обаче данните пак се четат оптимистично. Да, отчетеният в края на 2016-та публичен дълг от 130,5% надхвърли заложения в бюджета лимит от 129,7%, но все пак показваа снижаване спрямо стойностите от септември м. г. – 133,4%.

Разбира се, Брюксел по навик се тревожи най-много за банковата стабилност в Португалия и за това, че трудовият пазар още не е „либерализиран”. Еврокомисията натяква на правителството в Лисабон, че не се е погрижило за обслужването на лошите кредити и че държи трудовия пазар „скован”, като същевременно повишава цената на труда. На свой ред МВФ обявява, че Португалия няма свободен бюджет, за да създаде „лоша банка” и да събере в нея всички токсични кредити, което създава заплаха за банковия сектор. Лансира се и прогноза, че сниженият за сметка на ниските публични инвестиции дефицит скоро пак ще започне да расте.

Впрочем, в близките седмици правителство подхваща продажба на банката Novo Banco на един американски фонд по условия, които трябва да одобри Еврокомисията, и ще започне мащабна рекапитализация на най-голямата банка – Caixa Geral de Depósitos. Това вероятно ще задоволи Еврокомисията и МВФ, но може да породи напрежение между правителството и парламентарните му опори – Левия блок и съюзените комунисти и зелени. Както вече се случи наскоро по друг повод – във връзка с инициативата на правителството за понижаването на дела на бизнеса в социалните осигуровки.

Цялата статия ТУК

Оставете коментар

Конзола за дебъг на Joomla!

Сесия

Информация за профила

Използвана памет

Заявки към базата данни