Сряда, 30 Ноември 2022

Четвъртък, 13 Юли 2017 12:09

За какво му е на Пентагона биологичният „обръч на анаконда” около Русия?

По повод на референтните лаборатории, разположени от Министерството на отбраната на САЩ в бившите съветски републики, съществуват две стабилни мнения.

Първо: След разпада на СССР Съединените щати са обезпокоени от условията на съхраняване на патогените и не изключват вероятността от биологична атака срещу Америка. Глобалният американски проект има за цел да сведе до минимум тези заплахи, поради което САЩ влагат десетки и стотици милиони долари в лаборатории в Армения, Азербайджан, Киргизия, Казахстан, Грузия, Узбекистан, Молдова, Украйна – те смятат, че в тези страни е възможно изтичане на опасни щамове на микроорганизми в околната среда. При това не се обяснява по какъв начин Армения или Узбекистан например, могат да организират биологична атака срещу САЩ и защо в по-голямата си част лабораториите са разположени в големите градове с висока плътност на населението или в близки до тях селища: та нали е значително по-логично, доколкото съществува дори минимална опасност от изтичане на патогени, такива обекти да се строят в пустинни местности, за да се изключи вероятността от епидемии.

Въпреки това участието на американското военно ведомство в проекта „за намаляване на заплахите“ предизвиква справедливи подозрения, че дейността на референтните лаборатории може да има двойна цел. Собствено, в това се състои второто мнение: американските биологични програми в постсъветските държави са начин да се заобиколи Конвенцията от 1972 година за забрана на разработването, производството и натрупването на запаси от бактериологично (биологично) и токсично оръжие и тяхното унищожаване.

„Днес Пентагонът разгръща голяма програма по изграждането на референтни лаборатории. Те обхващат практически целия пояс от държави около Русия; държави, намиращи се в териториална близост до нас“, казва военният експерт и бивш съветник на генералния секретар на ООН по химическото и биологичното оръжие Игор Никулин.

В Узбекистан първата национална референтна лаборатория е открита през 2007 година в Ташкент. През 2011 година следват още две – в Андижан и Фергана, през 2016 – в Ургенч (Хорезъмската регионална диагностична лаборатория). Всички те са създадени с пари на Агенцията по намаляване на военната заплаха (DTRA), подразделение на Министерството на отбраната на САЩ. Мрежата от лаборатории в Узбекистан е много по-широка, биологични лаборатории има в Бухара и Сурхандаринска област, в Каракалпакстан и Самаркандска и Ташкентска области. Просто, за тези обекти има много малко информация – дейността им се крие от обществото.

През август 2011 година в Ташкентска област изведнъж избухна неизвестно заболяване, чиито симптоми много приличат на тези при холерата. Лекарите не коментираха ситуацията, въпреки че на 31 август, само за едно денонощие, в болницата на градчето Янгиюл бяха постъпили 70 болни с еднакви оплаквания.

„Някои и от докараните тук пациенти бяха в толкова тежко състояние, че заради рязко падналото им кръвно налягане, спираха да дишат. Лекарите тичаха към тях по стълбите, в коридорите. До самите коли на „Бърза помощ“ светкавично правеха изкуствено дишане на пострадалите. Докторите закриваха устите си с халатите и им вдишваха живот.“ Това са разказали с изричната уговорка за анонимност медици. Информацията за локална епидемия бе ограничавана максимално.

През 2012 година Узбекистан бе нападнат от нова болест, която буквално за миг отне живота на повече от 10 души. Тогава по-голямата дъщеря на бившия глава на узбекската държава Гюлнар Каримов обвини медицинските чиновници в бездействие – те практически не се ангажираха с изясняването на причините за гибелта на хората от неизвестния вирус.

През пролетта на 2017 година в Ташкент започна епидемия от варицела (на узбекски – „сув-чечак“). В болниците обаче, посочваха друга диагноза – „алергичен дерматит“ – за да се скрие разпространението на болестта, която поразява и деца, и възрастни.

Реална статистика на опасните зарази в Узбекистан не съществува. На хартия бумът на инфекции с неизвестна природа се превръща в „единични случаи“. При тази активна дейност на DTRA във връзка с „намаляването на биологичните заплахи“ в страната, това най-малкото изглежда странно. При наличието на съвременни референтни лаборатории хората изведнъж се оказват заразени с „неизвестни патогени“!

…През септември 2005 година в американския вестник Chicago Tribune излезе статия със заглавие „САЩ получава от бившите съветски републики патогенни микроорганизми“. В нея се обясняваше как „над 60 опасни и смъртоносни видове бактерии, наследство от мащабната програма на бившия Съветски Съюз по въпросите на биологичното оръжие, са били пренесени от Азербайджан в САЩ“.

„Това бе една от крачките за съвместна борба на двете страни срещу биологичния тероризъм. В рамките на секретна мисия, образци на бактерии (в това число, предизвикващи чума и антракс), бяха доставени от Баку в САЩ с военен самолет“, писа тогава Chicago Tribune.

Всъщност Азербайджан е дал на САЩ не 60, а 124 образеца на 62 уникални вида причинители на чума, сибирска язва, холера и други опасни зарази; образците са били доставени в Института по патология на въоръжените сили на САЩ (Вашингтон). В този смисъл Азербайджан не е единствен: известно е, че и други бивши съветски републики, в частност Украйна и Грузия, са предали на Съединените щати своите биологични колекции от патогени.

След разпада на СССР Азербайджан получи в наследство „противочумна мрежа“ от обекти, в чийто състав влизат 6 национални изследователски института, 29 регионални и 53 полеви биологични станции. В тях са се разработвали препарати срещу чумата, но и срещу редица други опасни инфекции – бруцелозата, антракса; посочени са и други патогени. Станалата практически безстопанствена още през 90-те години структура (както и в другите бивши съветски републики) влезе в полезрението на Съединените щати, а през 2005 година Министерството на отбраната на САЩ подписа с Азербайджан договор с многозначителното наименование „За сътрудничеството в областта на технологиите и патогените, свързани с развитието на биологичното оръжие и неразпространението на информация в тази сфера“. И работата по „намаляването на биологичните заплахи“ закипя с пълна пара.

Строителството на централната референтна лаборатория (CRL) в Баку бе завършено през 2013 година – тя е специализирана в изследването на патогенни микроорганизми с проби от човешки и животински произход. Разбира се, парите (около 170 млн. долара) за обновяването на мрежата от азербайджански биологични лаборатории бяха дадени от същото това Министерство на отбраната на САЩ, в частност – от DTRA.

През 2012 година бе открита биологична лаборатория на Министерството но отбраната на Азербайджан – също с пари на DTRA – по програмата на Пентагона „за съвместно биологично участие“. Освен това бяха построени и модернизирани около 10 станции за биологичен мониторинг в различни райони на Азербайджан – в същите рамки на сътрудничество с американците.

Тоест, Министерството на отбраната на САЩ развива на територията на азербайджанската държава мрежа, предназначена за изследване на патогените и извършване на биомониторинг. Ако по времето на СССР наличието на такава мрежа изглеждаше напълно логично, то сега целите на изграждания от американците изследователски биокомплекс отвъд пределите на САЩ не бива да се обяснява само с грижа за запазване на патогените (за тази цел биха били достатъчни хранилища) или благотворителност, с каквато САЩ никога не са се отличавали.

Министерството на отбраната на САЩ строи „биологични мрежи“ по този начин не само в Азербайджан, но и в другите бивши съветски републики. Схемата е една и съща: едновременно с централните референтни лаборатории се създават и полеви станции за биологичен мониторинг. Просто информацията за това се крие от обществото: например в Украйна, която е препълнена с CRL и преживява бум на епидемии от сериозни заболявания – както при хората, така и при животните – в медиите е невъзможно да се открие разследване по темата за биологичните заплахи. Изключение прави скандалът, свързан с изграждането на биолаборатории в район на Харков, когато започнаха протестите на местните жители. Всичко останало е потънало в тайнствена мъгла, въпреки че африканската чума редовно покосява свинския добитък, птичият грип убива кокошките за износ, а животът и здравето на украинските граждани са подложени на „неизвестни“ вируси.

В същото време в страната действат около 15 референтни лаборатории и мониторингова мрежа от биологични станции! Как да си обясним факта, че Украйна, която Министерството на отбраната на САЩ е обгърнало с мрежа от биологични обекти, уж целящи да намалят заплахите, непрекъснато демонстрира своята безпомощност пред „неизвестни“ вируси и епидемии, унищожаващи животновъдството ѝ? Всичко обаче идва на мястото си, ако се предположи, че тази мрежа има двойно предназначение.

Разбира се, трудно е да си представим, че в страните членки на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) могат да съществуват лаборатории, чиято цел е създаването на биологично оръжие. САЩ и не проявяват настойчивост по този въпрос: на определен етап е напълно достатъчно да се изучава влиянието на патогените върху генофонда. А да се изобретяват вируси и бактерии с необходимите свойства може и на друго място – при положение, че са налични необходимите данни. Отчитайки сложността на това източникът на биологична зараза да бъде открит, причините за дадена епидемия винаги могат да бъдат приписани на прелетните птици, дивите животни, насекомите или замърсената вода. А с идването на власт на други правителства (нека си спомним въоръжения преврат през 2014 година в Украйна и опитите за дестабилизиране на ситуацията в Армения и Казахстан) може двойното предназначение на създадените вече и работещи биомрежи да се окаже много удобно.

Американците, които днес щедро спонсорират биологичните лаборатории в бившите съветски републики (в това число и в страни членки на ОДКС), мислят и за утрешния ден, и за по-далечното бъдеще. От 1992 г. насам в различни програми „за намаляване на биологичните заплахи“ на проекта за Алматинската CRL в Казахстан са усвоени над 170 млн. долара. Целта би трябвало да изглежда благородна – „по-лесно да се предвидят стъпките на Америка в по-далечно бъдеще“, както твърдеше бившият директор Казахския научен център по карантинни и зоонотични инфекции, на чиято база е построена референтната лаборатория. Тя вече е въведена в експлоатация и ще изследва особено опасните инфекции.

„Относно слуховете, че се планира тук да бъде създавано биологично оръжие, заявявам, че това противоречи на международните задължения на Казахстан“, коментира новият директор на научния център Бахит Атшабар. Според него няма нищо странно във факта, че CRL е финансирана от Министерството на отбраната на САЩ: „...областта на съкращаване на оръжията за масово унищожаване се намира в неговата юрисдикция.“ Ето колко просто, видите ли, е всичко.

В Алмати CRL бива наричана стратегически „информационно-аналитичен ресурс“, „крупна изследователска база“ – тази 4-етажна сграда с висока сеизмоустойчивост е охранявана на много и различни нива. Лабораторията е ориентирана към „намаляване на биологичните заплахи“ не само в Казахстан, но и „в целия регион“: именно така е определена задачата на алматинската CRL във видеоматериал, посветен на въвеждането ѝ в експлоатация.

За мирната мисия на референтните лаборатории на официално равнище се говори и в Армения: През 2016-2017 години тук започват да действат биологични мрежи с центрове в Ереван, Гюмри, Иджеван и три области – Лори, Гегаркуник и Сюник. Арменците получиха от Пентагона щедри подаръци, чиято стойност вече надвишава 18 млн. долара. Чрез изявленията на чиновниците и учените си тази страна членка на ОДКС изразява убеденост, че страстите около референтните лаборатории се разгарят безпочвено – за никакво биологично оръжие не можело и да става дума; без никакво съмнение Министерството на отбраната на САЩ преследвало най-благородни цели: „намаляване на биологичните заплахи“, мониторинги, научни изследвания. Изобщо, пасторална картинка: американските военни като гълъби носят в клюновете си мирни биологични лаборатории в бившите съветски републики – и всичко това, да не би някой пътешественик от Армения или Казахстан случайно да зарази американците с известен или „неизвестен“ патоген. Ами нали и местните птици могат да хукнат на гости на американските фермери и да им спретнат, знае ли човек, епидемия. Никой обаче не е наясно и не може да бъде наясно за крайните цели на военното ведомство на САЩ, а примерите с Украйна и Грузия разбиват на пух и прах гледната точка за висшата благотворителна мисия на Пентагона.

През 2002 година Грузия подписа с Министерството на отбраната на САЩ типов договор с мъглявото название „За сътрудничество в областта на технологиите и патогените, свързани с развитието на биологичното оръжие и неразпространението на информация в тази област“; през 2003 година грузинският парламент го ратифицира. През септември 2004-та в Тбилиси пристигна американският сенатор Ричард Лугар, като краят на визитата му бе ознаменуван с договореност за създаване на Център за обществено здраве (биолаборатория) под Тбилиси в градчето Алексеевка, недалеч от международното летище. Странният избор на място за строителството на биологично опасен обект не смути грузинското ръководство. През 2006 година, когато официалните данни сочеха, че биолабораторията все още е в процес на изграждане, там вече с все сила се извършваха изследвания. А след поредната визита на сенатора, чието име носи програмата „за намаляване на биологичните заплахи“, парламентът на Грузия засекрети дейността на центъра „Лугар“.

Ето така, постепенно, може да се възстанови пълният план на действие на Пентагона по плетенето на мрежи от биологични обекти в бившите съветски републики: първо през 90-те години се подписват общи договори за разоръжаване, във времето след 2000-та година – съвършено конкретни споразумения „за сътрудничество“; след което Министерството на отбраната на САЩ се захваща да строи и модернизира биолаборатории и биостанции (а там, където властта се сменя с проамериканска, едновременно със създаването на биологични мрежи започват и изследвания и мониторинги).

За опасностите от биолабораториите се заговори едва в последните няколко години – след като лумнаха пожарите в Украйна и Грузия. Затова можем напълно да разберем онези, които смятат, че не си струва да се повдига въпросът за опасността от CRL, построени и оборудвани с пари на Пентагона, в Казахстан и Армения: американците са готови да гонят целите си в продължение на дълги години и разбира се, мрежата, която се създава сега, ще покаже истинското си предназначение не днес, а тогава, когато настъпи времето за това.

Такъв е случаят с биолабораторията в грузинското градче Алексеевка, която бе въведена в експлоатация през 2011 година. На етапа на изграждането му и до 2013 година този обект не бе под контрола на грузинското правителства и работеше върху задачи, идващи от Военния изследователски институт „Уолтър Рийд“. Във военната литература бе наричан „действащо зад граница изследователско подразделение“. Тоест няма никакво съмнение, че тази биолаборатория е с двойно предназначение. Колкото до стойността на този обект, първоначално грузинските чиновници сочеха цифрата 15 млн. долара, с времето тя нарасна до 95 млн. долара; сенатор Лугар говореше за 30 млн. долара, а по-късно в медиите изплуваха данни за 250-300 млн. долара, похарчени от Пентагона или само за центъра „Лугар“, или за целия грузински проект „за намаляване на биологичните заплахи“, включващ обекти в Тбилиси, Кутаиси, Кобулети и съпътстващата ги мрежа от биологични станции.

Като се има предвид секретността на обекта в Алексеевка и отсъствието на държавен контрол в продължение на редица години, не е възможно да се установи неговата истинска стойност и характерът на провежданите в биолабораториите му изследвания. След смяната на властта в Грузия през 2013 година центърът „Лугар“ формално бе закрит, а имуществото на мрежата (22 лаборатории) предадено на структура, намираща се под контрола на Министерството на здравеопазването, труда и социалните въпроси. До 2015 година обаче, де факто Пентагонът си оставаше стопанин на грузинската биологична мрежа, а до ден днешен продължава да бъде спонсор на изследванията и мониторингите.

Грузия планира от 2018 година да започне напълно да финансира билогичните лаборатории от държавния бюджет, но не си дава сметка, че по този начин военното ведомство на САЩ би загубило контрол върху създадените с американски пари обекти на грузинска територия. Нещо, което Пентагонът едва ли ще допусне…

Първият, който обнародва информация за опасностите от проекта на Лугар в Грузия, бе съветникът на бившия грузински президент Михаил Саакашвили, американският журналист Джефри Силвърман. „В лабораториите на Лугар, разположени в околностите на Тбилиси, се произвеждат опасни за здравето вещества, които се изпитват върху местното население. Убеден съм, че в Грузия се провеждат опасни експерименти върху животни и хора“, разказа пред медиите той, бидейки сигурен, че създаването на биолаборатории от Пентагона е обходна маневра по отношение на Конвенцията от 1972 година.

По данни на Джефри Силвърман през 2013 година е имало случай на инфекция сред персонала на Алексеевската лаборатория; тогава хората са били лекувани тайно, за да не достигне до медиите информация за инцидента. За такъв случа разказват и жители на Алексеевка: през 2012 година са се разболели четирима филипинци, които работели в лабораториите, двама от тях починали.

В Русия обвиняват грузинската мрежа от биолаборатории в пренасяне на африканска чума по свинете на руска територия. В Абхазия пък „изведнъж“ са открили смъртоносни комари. „Неотдавна в Абхазия бяха регистрирани случаи на появата на комари преносители на вируса Зика. В северното полукълбо такива досега не са се появявали никога. Това е изключително южноамерикански комар. Но така или иначе той вече се е появил и това не е без умисъл. Става дума за вирус, изработен в лаборатория. И дори може да се каже в каква. В американска лаборатория“, казва Игор Никулин.

В същото време в Казахстан се провежда учение по локализацията на вируса Ебола – току-виж в Америка долетял турист, прихванал тази зараза. Американските лаборатории тук работят на пълни обороти: изследват доколко е устойчиво към заболяването населението на Казахстан в случай на зараза; как действа патогенът върху казахстанците. Тези данни ще позволят – в друга лаборатория в друга страна – да се получи патоген с нови свойства, и вече друг заразен турист да слезе от самолета в Алмати. Или в Киев. Или в Ереван.

Пентагонът знае точно защо Съединениете щати се нуждаят от мрежа от биологични лаборатории около Русия. Само в бившите съветски републики продължават да вярват в благородните американски военни, водени преди всичко от мотива за „намаляване на биологичните заплахи“.

Както показва украинският опит, всичко е точно обратното.

Автор: Арина Цуканова

Източник: Аспекто чрез fondsk.ru

Превод: Елена Дюлгерова

Оставете коментар

Конзола за дебъг на Joomla!

Сесия

Информация за профила

Използвана памет

Заявки към базата данни